Виждат се голите й крака, или може би са с копринени чорапи, това вече не мога да кажа, но голи или с чорапи, какво значение има това за лъва?
И в този миг се чува рев и самият лъв се появява в отвора на изхода. Спира се на прага и започва да оглежда трибуните в горния край на кладенеца. Страшничко е да видиш лъв, когато между теб и него няма решетка. Вдига очи още по-нагоре, към лампите над нас, а после поглежда по-възрастния мъж с камшика и тръгва към него.
Мъжът продължава да плющи с камшика, но го прави във въздуха, далеч от лъва. Лъвът отива до коша и се спира. Другият мъж, по-младият, който спечели надбягването, се е облегнал на стената, встрани от изхода и държи дълъг прът с остър метален накрайник. Струва ми се, че той се страхува от лъва не по-малко от мене. Със сигурност мога да кажа, че не бих искал да се намирам в дъното на тази дървена бъчва заедно с лъв и срещу ония ми ти зъби да имам само една дълга пръчка.
Старият върти камшика във въздуха и полека-лека принуждава лъва да се качи в коша и да седне вътре. Щом се настанява, целият кош хлътва под него, толкова е тежък. Тогава старият гальовно прокарва ръка по гривата му, а лъвът потрива огромната си космата муцуна в рамото му. Старият заключва предните му лапи в метална скоба и го пристяга с каиши. Момичето е седнало на мотоциклета и гледа право напред, въобще не обръща глава към лъва. След това старият, този с камшика, минава от другата страна и ритва стартера, моторът гръмка, изръмжава и вече е готов да потегли.
Тогава мъжът минава отзад и още веднъж шибва камшика във въздуха, но това е само жест за пред публиката. Момичето в лъскав кървавочервен костюм махва с ръка към всички нас, горе на трибуните, усмихва се малко кисело и тръгва в кръг. Мъжът с камшика отива в центъра на кладенеца и започва да се върти, като следи ускоряващото се темпо на мотоциклета, който в един момент се отлепя и тръгва по отвесната стена. Отстрани изглежда така, сякаш тя никога няма да набере достатъчно скорост с този лъв, който тежи най-малко колкото двама шишковци, което ще рече, към двеста кила.
Най-накрая успява, засилва се. Дървената бъчва пак започва да се тресе, докато тя се изкачва все по-високо и по-високо по стената. И когато в една от обиколките мотоциклетът префучава точно под нас, аз успявам да задържа главата си изправена, без да се свия от страх, и лъвът минава на пет педи от лицето ми — без решетка, без нищо. Поглеждам татко. И той като мен е поизплашен. Просто не е за вярване. На всичко отгоре едва успявам да потискам страха си и да не жумя; в края на краищата нали затова сме платили по двайсет и пет цента, за да гледаме. Но всъщност мислено се моля това момиче да слезе от стената и да спре да се върти. Това не е като на въртележката, когато след всяка обиколка се молех да има още една. Страх ме е, че ще се случи нещо лошо и искам да го предотвратя.
Най-накрая тя намалява скоростта и постепенно се спуска в дъното на кладенеца. Спира, но остава да си седи на мотоциклета, а в това време възрастният мъж отива при лъва и го развързва. Младият чака до вратата, която води към клетката на лъва; вдигнал е дървената решетка. Стои там, стиска заострения си прът като харпун, все още е уплашен, но гледа да не му личи.
Възрастният помага на лъва да излезе от мотоциклета, хваща го за гривата и го държи близо до себе си. Той като че ли въобще не се страхува от лъва, но след като слиза от мотоциклета, момичето застава на разстояние от лъва, сваля си каската, вдига ръце във въздуха, усмихва се пресилено и крадешком поглежда към мъжа и лъва. Известно време остава така, съвсем неподвижна, с вдигнати ръце; изчаква мъжът да изведе лъва от пистата. Всички ръкопляскат. Лъвът изръмжава към младока със заострения прът, но го отминава мирно и си влиза през вратата, но когато тялото му е само наполовина скрито, младокът скача и здравата го мушва с острия край на пръта. Този път лъвът изревава силно и бързо се затичва напред през тунела, право към клетката си.
Поглеждам татко. Изведнъж ми се доплаква, без да има защо. Може би е от цялата тази възбуда. Татко гледа сърдито.
— Да дразни животното без причина! Няма извинение за такова нещо, така да знаеш, Дики. Защо му трябваше да мушка лъва, само за да го озвери. Ако питаш мен, този лъв и на мишката път ще стори; кротък е като котенце. Канибал е далеч по-проклета от него.
Той ме прегръща през рамо и понесени от тълпата, двамата тръгваме към изхода. Мама и Лоръл ни чакат отвъд. Лоръл си е купила кукличка, казва се Щастливко, като едно от седемте джуджета. Струва двайсет цента. Това е, за да не остане по-назад от мен, нали билетът ми за „Стената на смъртта“ струваше двайсет и пет цента.