Запътваме се към клетката на лъва. Той вече се е успокоил, седи си съвсем спокойно и зяпа хората, сякаш всички ония номера, които видяхме вътре, съвсем не са се случили.
Лоръл стои между татко и мама. Хванала ги е за ръка.
— Виж го, колко е красив, ама сигурно е много самотен в тази клетка. Има ли си семейство?
Татко се навежда, целува я по косата между двете плитки.
— Семейството на лъва е неговата гордост, Лори, но този лъв сигурно е роден от някоя пленена лъвица и никога не е имал семейство, нито гордост.
Извръщам глава, жал ми е за лъва. Знам, че той зяпа Канибал и не защото иска да я изяде или нещо от този род, а защото иска да се сприятели с нея.
— Тази гордост не е ли един от седемте смъртни гряха, а, татко? А лъвовете, могат ли и те като хората да извършват грехове?
— Виж какво, Дики, има най-различни видове гордост. Има истинска гордост, например, когато се гордееш с добре свършена работа, както ние с теб се гордеем, като измайсторим хубава веранда. Има и лъжлива гордост, например когато безпричинно се мислиш за по-добър от някой друг, и тази гордост е вече грях. А има и лъвска гордост и тя е неговото семейство.
— Така ли? Това ми харесва! Значи семейството е гордост. Хайде да наречем нашето семейство гордост. Винаги ще се гордея с нашата гордост и само някой да посмее да ми каже, че това е грях!
— То е точно обратното на грях, Дики. Вярвам, че ние винаги ще се гордеем с нашето семейство.
Сега пък Лоръл задърпва ръката на татко.
— А какво е обратното на грях, татко? Още от първо отделение сестра Кармелина все за грях ми говори, но никой нищо не ни е казвал за обратното на грях. Обратното значи опаката страна, нали?
Татко поглежда мама. Лицето му е грейнало в широка усмивка и аха ще прихне да се смее, но не иска да обиди Лоръл, защото знае, че тя го пита съвсем сериозно. Лоръл е много по-сериозна от мене.
Мама изважда якичката на Лоръл над пуловера й.
— Лоръл, не си блъскай главата с грехове. Аз мисля, че обратното на грях е добрина или може би милосърдие, но като се върнем вкъщи, ще можеш да отидеш при сестра Кармелина и да я помолиш да ти обясни.
Тя отново поглежда татко, но вече двамата не се подсмихват. Това за връщането вкъщи не ми изглежда нещо, за което да копнеят.
Трябва наистина да се преместим и да дойдем тук, в Уайлдуд. Какво ли е да живееш до океана? Тогава сигурно и животът ти е някак си по-значителен. У дома няма нищо друго, освен улици, тротоари, къщи и дворове; само задните улички дето са по-интересни. Няма нищо голямо, няма истинска природа. Никога не съм виждал голяма планина, само, разбира се, на картинка в книгите. Ужасно е да не си виждал езера, планини или океани. Единственото голямо нещо, което съм виждал, е небето, и то наистина е голямо, но само то не стига, защото не можеш да го докоснеш. Хващам свободната ръка на татко и здраво я стискам. В едната ми ръка е Канибал, а в другата — десницата на татко. Той ме стисва няколко пъти, сякаш ми намига, ама с ръката.
— Значи, татко, ти искаш да кажеш, че този лъв тук никога не е живял в джунгла с други лъвове, че винаги е бил сам-самичък в клетка, като Канибал в нейното сандъче, така ли?
— Не съм сигурен, но по всяка вероятност е така. Между другото, Дики, лъвовете не живеят в джунглата, а в тревисти равнини, наречени савани.
— В „Тарзан“ живеят в джунглата.
— Това е само на кино. Виж, тигрите, те вече живеят в джунгла, но не и лъвовете. Може и да греша.
Шеста част
Кеп решава да задържи Джими при себе си поне за известно време, докато се научи сам да сглобява и разглобява стената, но най-вече докато усвои номера с мотоциклета.
На следната утрин двамата отново вдигат стената на същото място. Чък и Джими са решили да потеглят към Пойнт Плезънт, но не могат да оставят Кеп, преди да е наясно със стената. Кеп и Чък се качват на колата и отиват във Фрихолд, за да уредят прехвърлянето на собствеността. Когато се връщат, Чък се сбогува с Джими, Кеп и Сали и изчезва с камиона и колата.
За много кратко време Кеп овладява необходимите умения, за да подкара мотоциклета по стената. Цялата работа се свежда до това да набираш бързо скорост и да усещаш съотношението между ускорението и центробежната сила. Въпреки голямата си опитност и добро чувство за равновесие, през този първи ден Кеп доста се клатушка върху мотоциклета. Трудно му е да свикне със стръмната писта и току поглежда през лявото си рамо надолу към дъното на кладенеца.
Скоро обаче открива, че ускорението трябва да се поддържа на всяка цена, защото изгубиш ли скорост, политаш надолу. Изтърсва се на няколко пъти, но не защото рискува прекалено много, а защото това си е в реда на нещата, част от тренировката. На пистата си сам: само ти и стената, на никого не можеш да разчиташ.