Джими му показва, че около двайсет от съединените на федер дъски, които образуват стената, са изпочупени и имат нужда от подмяна. Кеп достатъчно си е патил от разцепени дъски по пистите и затова, без да го прави на въпрос, подновява дъските, но дори и тогава цялата стена се тресе и хлопа под тежестта на мотоциклетите, особено когато и Джими, и Кеп карат едновременно.
Преди да се качи на стената, Кеп репетира върху ролките на платформата. И върху ролките се научава да стои изправен на седалката и да се вдига на ръце върху кормилото, но като излезе на стената същите тези номера не му идат отръки. Това ужасно забавлява Джими и той непрекъснато го подкача.
Като наблюдава Джими, Кеп се сеща за собствената си младост, когато е бил на същите години, още преди да отиде войник, но Кеп усеща, че у Джими има и нещо съвършено различно. Дълбоко у това момче като че ли вирее някаква поквара; обича да наранява хората и да им заповядва; все се домогва до нещо, все на голямо се хвърля. На всичко гледа с очите на състезател, сякаш животът е една безконечна надпревара за оцеляване. За него само едно нещо има значение — да побеждава — и затова така болезнено преживява всичките си загуби.
Най-лошото е, че се страхува от Тъфи и го ненавижда от дън душа. Все си търси повод да го дразни. И, разбира се, именно към него Тъфи за първи път показва враждебност към човешко същество и често-често посяга с извадени нокти към своя мъчител. Кеп се страхува, че може да се случи нещо лошо.
Освен това Джими непрекъснато флиртува със Сали, и то най-безогледно. Въобще не си поплюва. Свикнал е да си взима каквото му се прииска, пък и поддържа мъжкото схващане, че като опипаш жената, като се отъркаш едно хубаво в нея, като я сграбчиш за задника един-два пъти и щипнеш тук-таме, няма начин да не клекне. Сали се страхува от Джими и все разправя на Кеп да го уволни.
Но Кеп, разбира се, се нуждае от Джими — поне още за известно време. Двамата подготвят номер, при който уж се състезават по стената. В началото Кеп взима голяма преднина, а после Джими постепенно го догонва, изравнява се с него и на метри пред финала го изпреварва. Тогава Джими прави няколко самостоятелни обиколки, за да демонстрира акробатическата си ловкост и смелост, като кара изправен върху седалката на мотора, след това се вдига на ръце върху кормилото и после застава на един крак, без, разбира се, да се държи. Кеп знае, че ако се наложи да изгони Джими, тогава по някакъв начин ще трябва да включи Тъфи в представлението си.
Джими все се опитва да притисне Сали натясно в някой ъгъл и затова тя не се отделя от Кеп, непрекъснато върви по петите му. По време на тренировките им, когато Сали стои и ги гледа, Джими се впуска в невероятни изпълнения: увисва от едната страна на мотора и намалява скоростта дотолкова, че а-ха и ще падне, след което стремглаво се спуска към дъното на кладенеца. Ако го слушаш какви ги приказва, излиза, че Джими е търсач на силни усещания, но всъщност, дълбоко в себе си той е ужасно страхлив. Суеверен е и на врата си носи разпятие и амулет, в който твърди, че имало пепел от рога на носорог. До смърт се бои от тъмно. Страх го е дори очите си за сън да затвори. Бива го за пазач повече и от куче: при най-малкия шум рипва на крака.
Казва, че от всичко най-много го дразни Тъфи, когато зине да реве посред нощ или дори само когато тръгне да се разхожда напред-назад в клетката си, както обичат да правят лъвовете. Тогава Джими моментално се разбужда и край на съня му.
Единственото нещо, което Кеп успява да научи за миналото на Джими, е, че е израсъл в Тексас и че на четиринайсет години е избягал от дома си, защото баща му имал навика да го пребива от бой. Така и не пожела да си каже фамилното име и затова Кеп реши, че работата му не ще да е чиста. Джими никога не чете и Кеп си мисли, че вероятно не може, както не може и собственото си име да напише. Като изключим затворите и лудниците, такова нещо като него трудно ще се срещне в цивилизования свят.
В Юниънтаун Кеп купува кош за мотоциклета и се заема да обучи Тъфи да мирува в него, докато го возят. Допълнително затяга амортисьорите и ресорите, за да издържат двестате килограма на Тъфи.
Да се изкачи Тъфи нагоре по стената не е лесна работа. Отначало той безропотно сяда в коша и се оставя да го завържат. Оставя се и Кеп да го повози по равното, без да недоволства, но когато започва да изкачва стената, все по-нависоко и по-нависоко, Тъфи напира да се отвърже. Реве, дере си гърлото на възбог и ръмжи. Кеп се опитва да го успокои, но минават много месеци, преди Тъфи да се примири с това унижение.