Сали се чувства гузна пред Кеп заради неговата нежност и заради благоговейното му отношение към нея като жена и човек. Тя знае, че Кеп я обича, че има нужда от нея, че се чувства дълбоко обвързан с нея, знае още, че и тя продължава да го обича по някакъв си неин, мъчно обясним начин. И ето че сега Сали е изправена пред нова стена, на нов кръстопът, пред противоречието между вродената й доброта, чувствителност и разсъдливост и вечният й копнеж по силните усещания, но всичко, което би придало смисъл на ефимерното й съществуване от ден за ден, а това е нещо, останало у човека още от хилядите години, когато е живял без земеделие, без градове, без закон и морал.
И тя все повече и повече се отчуждава от Кеп не само физически и сексуално, но и в мислите си. Започва да гледа на него така, както гледа на него и останалият външен свят: като на пропаднал бивш герой от бойното поле, жертва на войнишкия шок, бивш автомобилен състезател, изгубил куража си, човек победен, който служи за бавачка на един лъв, четирийсетгодишен несретник, който препуска по някаква си дървена стена с мотоциклет. Плешив, куц, вече не може и да дъвче, защото липсващите зъби в устата му са повече от наличните, пък и изкуственото му чене непрекъснато се клати.
И все пак тя продължава да го обича, защото знае, че никога вече друг мъж няма да я обожава така всеотдайно, така безрезервно, както Кеп. Освен това Сали се чувства като хваната в клопка. Ето я вече почти на трийсет, без деца и без изгледи да роди. Кеп има грижата за това, както има грижата ежеседмично да изпраща пари на майка си и го прави, независимо колко зле може да вървят работите им. Сега я гложди чувството за вина. Знае си, че майка й я смята за курва, защото не се венча в църква, и затова вече никога не ще може да се върне при нея. Почти десет години не е и виждала телефонно табло, а и работа не се намира.
Кеп е станал чувствителен. Той е съвсем наясно какво става, знае го почти от първия ден. Това, че Сали отново пропушва, отначало скришом, после най-открито, е първият сигнал. Джими пуши непрекъснато. Добре знае, че Кеп не може да понася цигари, и изпуска дима право в лицето му, за да го разкашля, след което прихва да се смее и се дави пресилено.
Но Кеп е толкова влюбен в Сали и толкова разчита на нея да придаде смисъл на собствения му живот, който му изглежда все по-безсмислен и по-безсмислен, че просто няма сили да погледне истината в очите. И както много други преди него и той възприема познатата формула: аз я обичам; тя е щастлива с Джими; щом я обичам, значи искам тя да бъде щастлива. Затова, щом й е приятно, нека да си има и Джими.
Но лошото е, че нещо в Сали, по всяка вероятност нещо останало от религиозното й образование и свързано с вродената й честност и доброта, не й дава мира и връзката й с Кеп, непринудените им интимни, духовни и сърдечни отношения охладняват. Все повече и повече започва да страни от него, вече не споделя нищо с него. Чувства се гузна.
Кеп болезнено преживява липсата на тази най-съществена част от неговия живот — близостта му със Сали, неговата единствена любов. И сега разчита главно на Тъфи да запълни тази огромна пустота, зейнала в самата сърцевина на неговото съществуване. Сали пък подсъзнателно ревнува Кеп заради времето, което отделя на Тъфи, и заради топлотата, с която го обгражда.
Тъфи е голям, вече възрастен лъв; на десет години е. Има тъмна гъста грива, която се спуска встрани по плешките му и отпред над челото му. Дълга бръчка прорязва разстоянието между очите му и стига до носа. Носът му е черен и влажен. Като отвори уста, вътре се вижда внушителна редица от здрави, леко пожълтели зъби. Кучешките са дълги повече от два инча. Под брадичката висят косми, които се сливат с гривата.
Като се изправи и тръгне да върви, мускулите му се разтърсват и като леко вълнение разкършват цялото му тяло. И при най-слабия замах на опашката, под козината му прибягват неспокойни тръпки.
Кеп често влиза в клетката на Тъфи, за да си поиграе с него, или го пуска в кладенеца на „Стената“, когато Сали и Джими ги няма. Чеше гърдите му и разтрива раменните мускули зад гривата му. Тъфи се катурва по гръб и оставя Кеп да гали стомаха му. Понякога се боричкат както преди, Тъфи внимава да е нежен, да не показва ноктите си, да не оголва зъбите си, да не падне върху Кеп с огромната си тежест.
Кеп е ужасно объркан, не знае какво да прави. Понякога му се ще да извика Сали да си поговорят, да й каже как се чувства, но тя като че ли усеща това негово желание, страхува се и интуитивно се съпротивлява. Друг път му се ще да извика Джими и да си поговорят. Нищо не може да му направи, Кеп е все още силен, но му липсва издръжливост, заради дробовете. А Джими е млад и си знае предимствата. Кеп е сигурен, че ако уволни Джими, Сали също ще напусне, пък се бои, че Джими няма да се грижи за нея както трябва, че няма да я закриля.