Лъвът започва с едно-две стенания, последвани от серия земетръсни ревове, които затихват в няколко сърдити изсумтявания. А въпросната серия може да продължи цяла минута. Лъвът, както и лъвицата, могат да реват от всякакво положение — прави, клекнали или легнали. Нито мъжкият, нито женската могат да реват, преди да са навършили поне две години и половина, а един възрастен мъжкар обикновено реве по двайсет и повече пъти на нощ.
Когато са сърдити, по-агресивните мъжки екземпляри имат навика да покашлят, както и да ръмжат. Когато ръмжи, лъвът раззинва уста и оголва зъби. Когато са гладни или ловуват, и лъвът, и лъвицата взимат всички мерки да се скрият добре, затова пък разхождат ли се на открито, не представляват никаква заплаха.
Животът на неуседналите лъвове и лъвици е пълен с опасности. По-несигурен е за лъвиците, които трябва да раждат и отглеждат малките си. Когато непрекъснато трябва да преследват мигриращия дивеч, те не смогват да се връщат обратно към бърлогата или убежището, където са приютили лъвчетата си, и затова най-често ги изоставят на произвола на съдбата.
Тъй като единаците лъвове и лъвици обитават неохранявани територии, малките им много често се превръщат в плячка на други животни. Освен това липсва мъжкар, който да се погрижи за месото на малките и гладната смърт е нещо обикновено за тях. Ето защо малките на самотните майки оцеляват така трудно и толкова рядко. Затова и Тъфи едва ли би оживял, ако беше останал в естествената си среда.
Лъвовете и лъвиците имат отлично зрение и слух, както и много остро обоняние. Те са чувствени животни и обичат физическите наслади. Скупчват се на групи, въргалят се и се излежават един върху друг; малките си играят с опашките на големите и се боричкат помежду си, а възрастните полагат глави върху гърба на други възрастни или пък се просват по гръб с вдигнати във въздуха лапи. Отдалечават се от стадото, само когато трябва да се облекчават, да се чифтосват, да раждат или ловуват.
Малките им непрекъснато си играят и се боричкат. Играта заради самата игра представлява важна част от живота на лъва. Лъвчетата непрекъснато организират нападения срещу опашките на своите родители, постоянно се катерят по краката, лапите и гърбовете им. Боричкането на малките лъвчета няма нищо общо с борбата им за оцеляване; един лъв никога не се бори със своята плячка; това не е неговият начин на убиване. Когато лъвът убива, той почти никога не скача; задните му крака са винаги на земята и по този начин осигуряват опора за широкия му замах и смъртоносно боксьорско кроше.
На ден лъвът се нуждае от пет до седем килограма месо, за да е здрав и сит.
Това е животът, който Тъфи никога не е познавал. По всяка вероятност той счита Кеп за член на собственото си стадо; смята, че двамата са главните мъжкари в семейството. За него Сали е жената на Кеп и тъй като тя го храни от малък, сигурно също има отредено място в неговото разбиране за семейство и семейна чест.
Трудно е да се определи отношението на Тъфи към Джими. Той несъмнено гледа на него като на съперник, може би като на вироглав младок в семейството или единак, който обикаля периферията на тяхната територия. Във всеки случай не ги свързват топли чувства.
Почти невъзможно е да се каже със сигурност дали по този начин един лъв, поставен в неестествена за него среда, може да намери заместители на вродения си житейски модел. Някои животни като че ли успяват да направят това, като например патиците и гъските според изследванията на Конрад Лоренц.
Ако такива заместители са възможни, тогава с тях могат да се обяснят някои от последвалите събития.
Осма част
Красива октомврийска утрин в Уайлдуд; слънцето току-що е разсипало зарите си в океана; сияйно синкава дрезгавина забулва въздуха. Встрани от дъсчената морска алея за пешеходци, на стотина ярда от морето, зад хотел на име „Броф“, един мъж рови из боклукчийските кофи. В нозете му лежи полупразен конопен чувал. Чувалът е мокър и издут. Мъжът носи кепе. Това е Кеп Мудиг.
Патрулиращата полицейска кола се движи бавно зад него. Двама полицаи изскачат от нея в движение. Единият е набит, четирийсет и няколко годишен човек, другият е млад.
Кеп поглежда през рамо, изправя се и вдига ръце на тила, уж се предава.
— Добре, Мърф, този път ме хвана. Слагай белезниците.
Сержант Мърфи, по-едрият и по-стар полицай, издебва Кеп отзад; на единия му хълбок виси патлак, на другия — палка и белезници. Скръства ръце на гърдите си.