Джими изкрещява:
— Помощ! Помощ! Ще ме убият. Избягал лъв иска да ме убие. Помощ!
Сали тича по алеята. Вижда Кеп. Тръгва към него и пищи. Кеп вече е минал през касапина и торбата му е натежала от месо. Той също се затичва към Сали. По алеята не се вижда друг човек.
— Сали, какво има? Какво се е случило?
— Тъфи е избягал. Сами се е скрил в басейна си, а Тъфи се опитва да го хване.
Кеп хуква, накуцвайки под тежкия си товар. Сали тича след него. Той обръща глава назад.
— Къде е Джими?
— Там е. Каза ми да те намеря, теб или ченгетата. Взел е пръта и се мъчи да държи Тъфи на разстояние от Сами.
— Божичко!
Кеп тича с все сили, но не напредва бързо. Завива край „Стената на смъртта“ и вижда, че Тъфи е клекнал пред клетката си. Спира се.
— Тъфи! За бога, какво правиш!
Щом чува гласа му, Тъфи се сепва. Свива се страхливо, обръща очи, а после и цялата си глава към Кеп. Става и тръгва към „Стената на смъртта“. Кеп оставя торбата с месото на земята и се спуща подир Тъфи; очаква, че той ще бъде послушен както всякога.
Но нещо се е случило във вътрешния свят на Тъфи. Вместо да се зарадва на Кеп, него като че ли го е страх. Издебнал е един от семейството им, опитва се да го убие. Объркан е, стрелва се край Кеп и излиза на морската алея, минава край Сали, която ужасена се хвърля на земята и закрива главата си с ръце, защото си мисли, че преди да я убие, лъвът дълго ще я ръфа, но в този миг страхът на Тъфи е по-голям от глада му и от инстинкта за ловуване, който току-що е открил у себе си. Освен това той харесва Сали; нали тя го хранеше като малък, пък и е член на тяхното първоначално семейство.
Кеп тича след Тъфи, после спира, връща се. Джими е все още в клетката. След малко надниква, излиза навън.
— Това гнусно животно искаше да ме убие. Напъха си муцуната през решетките, само и само да ме докопа. Къде е сега?
— Стига, Джими, не е искал да те убие. Този лъв не знае да убива. И заек да му излезе насреща, пак няма да го убие, но сега е чак на алеята. Някой ще го види и тогава с нас е свършено.
Сали припълзява откъм „Стената“. Коленете й са ожулени. Цялата трепери. Изтичва към Кеп.
— Лъвът избяга. Кеп, какво ще правиш сега? Трябва ни помощ. Отивам да викам полицията. Някой може да пострада. Този лъв е гладен, освен това е и луд.
Кеп изважда мотоциклета си.
— Хайде, Джими, ще го настигнем и ще го върнем обратно в клетката. Хайде, давай!
Джими не казва нищо, поглежда към Сали. Не му се тръгва, но не иска Кеп да му се присмее.
— Добре, но да знаеш, — че след това напускам. Писна ми! Чуваш ли, писна ми вече!
Той се втурва и изважда мотоциклета си. И двамата почти едновременно ритват стартерите и моторите им изръмжават като същински лъвове. Кеп се навежда към Сали.
— Сал, не е зле да отидеш в полицията. Говори с Мърф, разкажи му какво се е случило. Той знае какво да прави.
Казва го и изфучава, а Джими подире му. Дават газ по морската алея и след малко зърват Тъфи, който се разхожда безгрижно, радва се на свободата си — първата свобода в неговия живот. Щом чува рева на мотоциклетите, той обръща глава назад и като ги вижда, хуква да бяга.
Когато мотоциклетите го настигат, той прескача бордюра на алеята и продължава по пясъка, за щастие на място, където почти не се виждат хора — все още е много рано. Без да слизат от моторите си, Кеп и Джими се спускат по стъпалата, които водят към плажа. Следват неотклонно Тъфи и гледат да му застанат от двете страни и отзад, за да го насочат обратно към „Стената“. Сухият пясък е дълбок и мотоциклетите непрекъснато поднасят. Тъфи тича прано към океана. Нагазва във вълните, обръща се и изревава.
Тук, на мократа ивица, моторите вървят по-леко. Кеп е отпред, Джими зад него, и двамата се мъчат да подбутнат Тъфи нагоре по плажа. Вълните се разливат зад него и при всеки плясък той се обръща, изревава, изръмжава, дави се. За него това е цял един нов свят. Мокър е, ревът му се губи сред рева на океана. Малцината посетители на плажа се разбягват.
И изведнъж Тъфи се спуска към дъсчената алея. Кеп и Джими са след него, не го изпускат нито за секунда. С един-единствен скок Тъфи се озовава на алеята. Кеп и Джими дават газ, за да вземат стъпалата нагоре, с мъка се задържат върху моторите си, като се изправят на педалите, за да намалят сътресението. Излизат на алеята и пак са по петите на Тъфи.
Кеп извръща глава и извиква през рамо.
— Ще мина отпред, за да го спра при „Стената“, а ти го пази отзад, не му давай възможност да се върне. Няма да издържи дълго на това темпо. Лъвовете бързо се изморяват. Не отивай много близо до него; просто го дръж пред себе си.