Тъфи продължава да скача към месото и всеки път Джими го събаря на земята, кикоти се, мушка го, притичва напред-назад помежду лъвските скокове. По муцуната на Тъфи са избили кървави петна, едното му око вече е подпухнало. Сега вече Тъфи не е гладен, той е разярен, предизвикан. Това е нещо, с което животът никога преди не го е срещал — целенасочена отявлена ненавист. Обикаля в кръг все по-бързо и по-бързо, при скоковете става по-предпазлив. Джими ликува на върха на кладенеца, празнува своето отмъщение и той също забързва крачка, за да държи раздърпаното месо по-далеч от лъвската муцуна.
Тогава кой знае какво съчетание от памет, познания, инстинкти, опит и отчаяние подсказва на Тъфи да се затича още по-бързо, да се завърти в галоп, да набере скорост и използувайки тази скорост и центробежната сила, която тя създава, да започне да се изкачва все по-високо и по-високо по „Стената“, толкова високо, че в един момент успява да се хване за ръба и издрапва нагоре, изтегля тежкото си тяло и се прехвърля върху трибуните.
Джими онемява. Опитва се да вдигне провесения над трапа прът, за да се защити, но Тъфи го изпреварва.
Няколко метра го делят от вцепенения беззащитен Джими и той ги прескача с лекота. Замахва с мощната си лапа и удря Джими странично, залепва го о „Стената на смъртта“. И вероятно още с този първи удар му счупва гръбнака.
Сега вече Тъфи е върху Джими. Лъвът налапва главата на жертвата си и стиска зъби, всъщност го обезглавява, но едновременно го задушава, гледа да смаже докрай и малкото живот, останал във вече отпуснатото тяло на Джими.
После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещи в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка.
Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете.
След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв. Когато най-накрая се изправя, коремът му е така надут от храна, че той почти не може да се мръдне. И както е с всеки лъв, след като се пресити, интересува се от едно-единствено нещо — да поспи.
Бавно и тромаво минава по покривните греди, които свързват „Стената на смъртта“ с едно китайско магазинче, което се намира точно срещу басейна на Сами. Влиза в тавана на магазинчето и тежко, тежко се отпуска на пода в сумрака, скрива се между кашоните, пълни със сувенири и евтини бижута, които се продават долу.
След малко Сали и Кеп се връщат. Кеп е успял да я настигне, преди да отиде в полицията. Сали е седнала зад него на мотора. Кеп се тревожи за Тъфи, за това, че след бягството връзката им може да се промени. Спира, за да слезе Сали, след това отива да паркира мотоциклета си до този на Джими. Сами надзърта от платформата си.
Сали вдига очи към него.
— Как си, Сами? Тъфи успя ли да те нарани?
— Ако не се смятат чувствата, не, но мисля, че си съкратих живота поне с две годинки. Все пак не му се сърдя. Вероятно е искал само да си поиграем, но мога ли да бъда сигурен в това? В края на краищата добре известно е, че котките обичат да ловят риба.
Той се изсмива и приплъзва тялото си по-близо до ръба на басейна.
— Къде е Тъфи сега? Като потеглихте го чух да ръмжи и сумти, въобще беше неспокоен, но от известно време насам не се е обаждал.
Кеп приближи до Сали.
— Долу в кладенеца е. Джими трябваше да го нахрани, затова е ръмжал. А ти Джими виждал ли си го?
— Едва ли прави компания на Тъфи в кладенеца. Сигурно е излязъл да се поразходи, да се посъвземе след случилото се. Аз го разбирам.
Кеп поглежда Сали. Как ли ще приеме вестта, че Джими си отива, а нищо чудно вече и да си е отишъл, мисли си Кеп. Какво ли ще бъде, след като тя го напусне. Последните няколко години Сали като че ли стои тук единствено заради Джими. На Кеп не му се мисли как ще живее без нея. Не може лесно да се откаже от своята закъсняла любов.
— Ще надникна да видя как е Тъфи.
Кеп полекичка отваря вратата на кладенеца. Не че се страхува, просто се бои Тъфи да не избяга пак. Освен това иска да провери дали Джими го е нахранил. Вътре е доста тъмно и Кеп включва осветлението.