Като се уверява, че Тъфи го няма, кръвта му изстива. Проверява дали багажа на Джими е там; там е. Изтичва до клетката и залепя лице в решетката: нелогичен ход, но това е последната му надежда. И тогава зърва катинара на пода в клетката. Протяга ръка и го прибира.
Сали още разговаря със Сами. Обръща се и поглежда Кеп.
— Какво се е случило?
— Тъфи го няма!
— Как така го няма! А Джими къде е?
— Тъфи не е там, където го оставих. По земята не се вижда месо, а торбата с мръвките я няма. Разбираш ли, Тъфи е изчезнал.
— Пресвета Богородице!
Кеп поглежда нагоре към трибуните. Няма логика, но това е последното възможно място. Нали Джими трябваше да се качи точно там. Хуква нагоре по стъпалата; Сали се впуска по петите му — безпокойството й за Джими надвива страха й от Тъфи.
Кеп се затичва по трибуните в посока на часовниковата стрелка. На четвъртината път се сепва и заковава на място пред остатъците от тялото на Джими, до които стои изправен непокътнатият чувал от зебло.
Джими е така обезобразен, кръвта е толкова много, Кеп е толкова стъписан и уплашен, че в първия миг не разбира какво се е случило. Ако не вярваш, че нещо може да стане, трудно е да го видиш, дори когато е пред очите ти.
Сали изтичва до Кеп. Просва се на колене пред него, до самия Джими. Вижда, че една от ръцете му, откъсната от трупа, лежи в неестествено положение върху гърба му, а татуировката на яхналия мотоциклет орел едва се различава под кръвта.
— Богородице! Исусе! Йосифе! Моля ви, нека това да не е истина. О, Джими, Джими, Джими!
Знае, че той няма да й отвърне, но все пак го вика, вика го, защото е неин.
И Кеп се свлича на колене до нея. Гледа втренчено, в лицето му не е останала и капчица кръв, и изведнъж повръща. Повръща върху краката на Сали. Изправя се и продължава да повръща през парапета долу в кладенеца. Повръща и плаче, докато вътрешностите му се разкъсват, очите му пресъхват.
Сали се изправя и го загърбва. Върви приведена, скимти и хлипа така неудържимо, че дума не може да каже. Обръща се, поглежда обувките си, после Кеп, който стои пред нея със следи от повръщаното върху брадичката и ризата. Сали замахва и му удря плесница с все сила. Той не помръдва. Тя се засилва още веднъж и му удря втора плесница. Дланта я заболява и тя я притиска към гърдите си с другата ръка. Кеп пристъпя към нея с протегнати ръце, иска да я прегърне, да я утеши; олюлява се за миг. Когато е съвсем до нея, тя свива юмруци и започва да го удря по гърдите и лицето. Кеп се опитва да я притисне в обятията си, но тя го ритва по глезените.
— Ти толкова искаше да се случи това, нали! И Джими го знаеше, сам ми каза. Знаеше, че това ще го убие и че за това ще бъдеш виновен ти. О, господи! Ненавиждам страхливците!
— Сали, ти не се чуваш какво говориш! Хайде, ела на себе си, работа ни чака.
Кеп се затичва, дърпа Сали след себе си. Тя се влачи отмаляла и гледа назад към Джими. Кеп я дърпа надолу по стълбите. Като завиват край „Стената на смъртта“, той се провиква.
— Сами! Сами! Тъфи пак е избягал и там горе е разкъсал Джими. Ще отида да кажа в полицията, а ти се оглеждай за Тъфи. Взимам Сали със себе си.
Лицето на Сами плашливо се подава от края на платформата.
— Разкъсал е Джими! Сериозно ли говориш?
Кеп се опитва да запали мотора. С отчаяни отпуснати движения Сали прекрачва седалката зад гърба му. Кеп запалва чак на четвъртия опит, а междувременно извиква към Сами:
— Сериозно. Джими е мъртъв. Тъфи може да е някъде наоколо, така че не се отдалечавай от басейна. Вземи си мегафона и предупреждавай хората да стоят далеч оттук. В случай, че го видиш, просто скочи в аквариума.
Кеп потегля. Завива край „Стената на смъртта“ и отпрашва към полицията. Сами ги проследява с поглед, после внимателно оглежда всичко наоколо. Настанява се на място, откъдето може да държи морската алея под око, и от време на време поглежда назад през рамо, като че ли в очакване да види този, който го дебне — за да му стане приятел, или за да го убие.
Единадесета част
— Хайде, Дики! Тук никакъв лъв не може да те хване; лъвовете се боят от водата.
Татко е взел две въдици под наем и върви пред мен по един разнебитен стар пристан с липсващи дъски, през които се вижда водата отдолу.
Два дни са минали, откакто лъвът избяга и уби онзи човек от представлението с мотоциклетите. Всички вестници писаха за това, дори филаделфийските „Инкуайърър“, „Булетин“ и „Леджър“. Хазяйката, при която живеем, казва, че по радиото съобщили хората да си стоят по къщите и да излизат само при крайна необходимост, докато лъвът бъде заловен или убит.