— Извинете, че ви попречих, но понеже се надявах новините от Лондон да са добри, позволих си да попитам.
— Какво говорите, Хил? Нищо няма още от Лондон.
— Но как, мила госпожице! — възкликна удивено Хил. — Нима не знаете, че има бързо писмо от мистър Гарднър? Приносителят дойде преди половин час и донесе на господаря писмо.
Момичетата хукнаха нататък и не успяха да си продумат. Притичаха през коридора в трапезарията; оттам в библиотеката; никаква следа от баща им; и тъкмо се готвеха да го потърсят горе при майка си, срещнаха камериера, който им каза:
— Ако търсите господаря, госпожици, той тръгна към горичката.
Като чуха това, те пак пресякоха коридора и затичаха през моравата към баща си, който внимателно пристъпваше към малката горичка от другата страна на конюшнята.
Джейн, понеже не беше толкова слаба, а и не беше приучена да тича като Елизабет, поизостана, ала сестра й го настигна запъхтяна и нетърпеливо викна:
— О, татко, какви са новините, кажи ги бързо! От чичо ли е писмото?
— Да, получих бързо писмо.
— Е, и какви са новините? Добри ли са или лоши?
— Че какво добро може да се очаква? — каза той и измъкна писмото от джоба си. — Ето, сигурно ще искаш да го прочетеш.
Елизабет нетърпеливо го издърпа от ръката му. В това време дойде и Джейн.
— Чети на глас — каза баща й, — защото и аз не го проумях докрай.
Грейсчърч Стрййт, понеделник, 2 август
Драги мой,
Най-сетне съм в състояние да ти съобщя нещо за моята племенница и вестите, общо взето, вярвам ще те задоволят. Скоро след като ти си тръгна, в събота, успях да открия в коя част на Лондон се намират. Подробности ще ти разкажа, като се видим. Достатъчно е засега да знаеш, че ги открих. Видях ги и двамата…
— Значи, е тъй, както и очаквах — възкликна Джейн, — оженили са се! Елизабет продължи:
… Видях ги и двамата. Не са се оженили и доколкото разбирам, не са възнамерявали да се женят; ало ако си съгласен да изпълниш обещанието, което си позволих да дам от твое име, надявам се скоро да се венчаят. От теб се иска само да осигуриш дъщеря си, като прехвърлиш официално полагаемите и се пет хиляди лири, определени по равно за всяка от дъщерите ти след твоята смърт и смъртта на сестра ми; и да се задължиш да й изплащаш приживе сумата от сто лири годишно. Като се има пред вид всичко друго, не се поколебах да приема тези условия от твое име. Ще получиш писмото по нарочен пратеник, за да не губим време в очакване на отговора. От горните подробности сигурно си разбрал, че, слава богу, материалното положение на мистър Уикъм не е чак толкова безнадеждно, колкото мислехме. В това отношение слуховете се оказват неверни; драго ми е да ти известя, че дори след като погаси задълженията си, ще остане известна сума, която ще припише на племенницата ми в добавка към нейната зестра. Ако, както предполагам, ти ме упълномощиш да действувам от твое име в тази работа, незабавно ще наредя на Хейгърстън да изготви необходимата спогодба. Няма никаква нужда да идваш в Лондон; затова стой спокойно в Лонгборн и разчитай на моето усърдие и грижи. Отговори ми колкото може по-бързо и бъди добър да ми дадеш подробни указания. Преценихме, че ще е най-разумно племенницата ми да бъде изведена за венчавката от нашия дом, и се надявам да нямаш нищо против това. Тя ще се премести тук днес. Ще ти пиша отново, когато всичко е напълно уточнено. Твой и т.н.
— Възможно ли е! — ахна Елизабет. — Нима е възможно той да се ожени за нея?
— Значи, Уикъм не е такъв негодник, за какъвто го мислехме — каза сестра й. — Мили татко, честито!
— Отговори ли на писмото? — запита Елизабет.
— Не, но сега трябва да отговоря.
Тя искрено го помоли да не губи повече време, а веднага да пише.
— О, мили татко — извика тя, — прибери се и седни да отговориш. Не разбираш ли колко важна е всяка минута сега.
— Нека аз отговоря вместо тебе — предложи Джейн. — Виждам, че нямаш никакво желание.
— Никакво желание нямам, но трябва да отговоря — въздъхна той.
И като изрече това, обърна се и тръгна с тях към дома.
— Доколкото разбирам, ще трябва да приемеш условията, нали така? — запита Елизабет.
— Ще ги приема, разбира се! Но просто ме е срам, че иска толкова малко.
— Те трябва да се оженят! А той е толкова отвратителен човек!
— Да, да, трябва да се оженят. Друг изход няма. Но има две неща, които много бих искал да узная: първото е, колко пари е дал чичо ви, за да го склони; и второто е, как ще мога да му се отплатя.
— Пари ли? А защо чичо? Какво искате да кажете, сър? — сепна се Джейн.