— Не смятам, че като се омъжа за племенника ви, ще изляза от този кръг. Той е благородник; аз съм дъщеря на благородник; дотук сме равни.
— Вярно. Вие сте дъщеря на благородник. Но майка ви коя е? Кои са братята и нейните сестри? Не си мислете, че не знам.
— Каквито и да са роднините ми, щом племенникът ви е готов да ги приеме, какво ви тревожи?
— Кажете ми кратко и ясно — сгодени ли сте с него?
Колкото и да й се щеше да не отвръща на въпроса дори само за да не угоди на лейди Катрин, Елизабет се принуди след кратка пауза да отговори:
— Не съм.
Лейди Катрин остана доволна.
— А ще ми обещаете ли никога да не се сгодявате за него?
— Такова нещо не обещавам.
— Мис Бенит, аз съм поразена и удивена. Очаквах, че сте по-благоразумна. Не се залъгвайте, не ще отстъпя. Няма да мръдна оттук, докато не обещаете това, което искам.
— Никога няма да обещая. Никой не е в състояние да ме принуди към подобно пълно безразсъдство. Ваше благородие желае мистър Дарси да се ожени за нейната дъщеря; но дали, ако дам желаното обещание, това ще осигури тяхната женитба? Ако приемем, че е влюбен в мен, дали като му откажа, той ще поиска ръката на дъщеря ви? Позволете да ви кажа, лейди Катрин, че доводите, с конто подкрепихте това невъобразимо искане, са толкова неубедителни, колкото искането — необмислено. Представата ви за мен, изглежда, е много погрешна, щом смятате, че ще се поддам на приказки като тия. Дали племенникът ви ще допусне да се бъркате в неговите работи — не зная; ала да се намесвате в моите, нямате никакво право. Затова моля да прекъснем този разговор.
— По-спокойно, ако обичате. Не съм свършила. Към пречките, които изредих, ще добавя и още една. Зная подробностите за срамното бягство на най-малката ви сестра. Всичко ми е известно; оня млад мъж е бил насилен да я вземе; платили са му баща ви и чичовците ви. Възможно ли е такава жена да се сроди с моя племенник? Възможно ли е нейният съпруг, синът на покойния слуга на баща му, да му стане зет? О, небеса! Какво си въобразявате? Нима под сенките на Пембърли ще се лисне такава помия?
— Сега вече казахте всичко! — гневно извика Елизабет. — Оскърбихте ме по всякакъв начин. Ще ви помоля да се приберем.
При тези думи тя се изправи. Стана и лейди Катрин; дадоха си гръб. Лейди Катрин беше разярена.
— Значи, не уважавате честта и името на племенника ми! Безчувствено, самолюбиво същество! Не разбирате ли, че бракът му с вас ще го злепостави пред целия свят?
— Лейди Катрин, нямам какво повече да ви кажа. Знаете какво чувствувам.
— Значи, решена сте да се омъжите за него?
— Нищо подобно не съм казвала. Но съм решена да постъпя по начин, който според моето схващане ще ме направи щастлива, без да се съобразявам нито с вас, нито с когото да било чужд човек.
— Добре. Значи, отказвате да ме послушате. Отказвате да се преклоните пред дълга, честта и благодарността. Решила сте да го окаляте пред неговите близки и да го сторите за посмешище на целия свят.
Сега за сега нито към дълг, нито към чест, нито към благодарност — към нищо не съм задължена. Ни едно от тях няма да се накърни, ако се омъжа за мистър Дарси. Що се отнася до презрението на близките му или до възмущението на околния свят, ако наистина се разбунтуват от женитбата му с мен, няма да се съобразя с това — а околният свят ще е достатъчно благоразумен да не го изявява.
— И това е окончателното ви мнение! Това е крайното ви решение! Отлично. Сега вече знам как да действувам. Не си въобразявайте, мис Бенит, че кроежите ви ще се осъществят. Дойдох да ви изпитам. Очаквах да ви намеря по-сговорчива; но знайте, че последната дума ще я имам аз!
Лейди Катрин продължи да се заканва чак до вратичката на каретата, а там бързо се извърна и каза:
— Не ви казвам довиждане, мис Бенит; не изпращам поздрави на майка ви. Не заслужавате това внимание. Много съм разгневена.
Елизабет не отговори; дори не се опита да увещае нейно благородие да се върне с нея в дома й — обърна се и тихо влезе вътре. Докато се изкачваше по стълбите, чу, че каретата тръгва. Майка й, развълнувана, я чакаше пред вратата на стаята си и попита дали нейно благородие не желае да влезе и да си почине.
— Не пожела — отвърна дъщеря й, — замина си.
— Каква изискана жена! Колко е мила, че ни посети! Дошла е, предполагам, да ни каже, че Колинсови са добре. Пътува нанякъде и като е минала през Меритън, решила и на теб да се обади. Нали не е дошла за нищо друго при тебе, Лизи?