Да не беше балът в Недърфийлд и приготовленията и разговорите около него, двете най-малки сестри Бенит щяха да бъдат в окаяно настроение, защото от деня на поканата до самия ден на бала се изливаше такъв силен дъжд, че нито веднъж не успяха да отидат до Меритън. Не можаха да видят нито леля си, нито офицерите, не научиха никакви новини; чак и изкуствените рози за балните обувки получиха по прислужника. Лошото време помрачи настроението дори и на Елизабет, защото й попречи да задълбочи познанството си с мистър Уикъм; единствено надеждата за танците във вторник крепеше Кити и Лидия в тъжните часове на петъка, съботата, неделята и понеделника.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Едва когато влезе в балната зала на Недърфийлд и напразно се опита да открие мистър Уикъм сред множеството червени униформи, Елизабет се усъмни, че той може и да не е сред тях. До този миг увереността, че ще го срещне, изобщо не бе помрачавана от изречените помежду им думи, които би трябвало да я предупредят. Облякла се бе по-старателно от всеки друг път и с най-чудесно настроение се бе подготвила да завладее непокорените кътчета на сърцето му, които, сигурна бе, щяха да станат нейни още преди да е свършил балът. А сега изведнъж я обхвана ужасното подозрение, че за да не се оскърби мистър Дарси, той умишлено е бил пропуснат в поканата на мистър Бингли до офицерите; и макар че не тази бе истинската причина, отсъствието му се потвърди от приятеля му мистър Дени, който на тревожния въпрос на Лидия обясни, че предишния ден Уикъм трябвало да замине за Лондон н още не се бил върнал; и с многозначителна усмивка добави:
— Смятам, че работата му не е чак толкова наложителна, но предпочете да избегне тук срещата с едно лице.
Последните думи, които Лидия не чу, стигнаха до Елизабет и понеже я увериха, че Дарси е толкова виновен за отсъствието на Уикъм, колкото и за предишните му нещастия, разочарованието тъй изостри яда й към Дарси, щото едва намери сили да отговори учтиво на любезните въпроси, които той в този миг й зададе. Всяко внимание, всяка снизходителност, всяка търпимост към Дарси й звучаха като предателство към Уикъм. Решена бе да не разменя ни дума с него и му обърна гръб с неприязън, която едва успя да преодолее и в разговора си с мистър Бингли, чиято сляпа привързаност я нервираше.
Но Елизабет имаше незлоблив нрав; и макар всичките й мечти за тази вечер да се бяха провалили, преодоля, разочарованието; а когато изля мъката си пред Шарлот Лукас, с която не се бе виждала от цяла седмица, намери сили и за непоносимия си братовчед. Ала след първите два танца отчаянието я обзе отново; бяха мъчителни. Мистър Колинс бе тромав и надут; вместо да внимава, неспирно бъркаше, правеше грешни стъпки, без да се усеща, и я накара да изживее дълбокия срам и ужасното притеснение от такъв ужасен партньор. Мигът, в който най-сетне се освободи от него, бе миг на истинско щастие.
Третия танц изтанцува с един офицер и се поободри, защото си говореха за Уикъм и тя узна, че всички го харесват. В паузата се върна при Шарлот Лукас; и както си приказваха, изведнъж видя до себе си мистър Дарси, а поканата му за следващия танц тъй силно я порази, че преди да се е осъзнала, вече беше приела. Той се отдалечи веднага, а тя остана да се ядосва на глупавата си постъпка; Шарлот се опита да я утеши:
— Уверена съм, че ще го харесаш.
— Опазил бог! Това вече ще е похлупак на всичко! Как не — да харесам човека, когото съм решила да намразя! Не ми пожелавай такава беда.
Щом музиката засвири и Дарси приближи, Шарлот не се сдържа и шепнешком я посъветва да не бъде глупачка и да не се оставя увлечението й по Уикъм да я представи зле в очите на човек, десет пъти по-достоен от него. Елизабет не отговори и зае мястото си в редицата, удивена от честта, с която бе удостоена — да стои срещу самия мистър Дарси; в очите на околните прочете същата почуда. Танцуваха известно време, без да разменят нито дума; и тя сметна, че мълчанието им сигурно ще продължи през целите два танца, реши дори да не го нарушава; но изведнъж си каза, че повече ще измъчи партньора си, ако го принуди да разговаря, затова подхвърли нещо за танца. Той отговори и пак замълча. Минаха няколко минути, Елизабет се обади: