— Много, наистина — отвърна той с твърд глас.
— И никога не се поддавате на предразсъдъци?
— Надявам се, че не.
— Човек, който не мени мнението си, е задължен да бъде много точен в първата си преценка.
— Смея ли да ви запитам какво целите с тези въпроси?
— Просто искам да си обясня характера ви — отвърна тя, опитвайки да се усмихне. — Мъча се да ви разбера.
— И успявате ли? Тя поклати глава.
— Струва ми се невъзможно. Чувам толкова противоречиви неща за вас, че съвсем се обърках.
— Мога да повярвам — отвърна той сериозно, — че за мен се говорят много противоречиви неща; и бих ви замолил, мис Бенит, да не определяте представата си за мен в настоящия момент — имам основание да се страхувам, че впечатленията ви ще бъдат неблагоприятни.
— Но ако не го сторя сега, надали ще имам друга подобна възможност.
— За нищо на света не искам да ви преча — отвърна той хладно.
Тя млъкна; в мълчание изиграха втория танц и пак тъй в мълчание се разделиха; и двамата незадоволени, макар не в еднаква степен, защото в гърдите на Дарси се таеше доста силно чувство към нея, което скоро го накара да й прости и насочи гнева му към другиго.
Едва се бяха разделили, когато към нея пристъпи мис Бингли, която със сдържано негодувание каза:
— И тъй, мис Елайза Бенит, разбрах, че сте във възторг от Джордж Уикъм! Сестра ви дълго ми говори за него и ме затрупа с въпроси; доколкото разбирам, този господин е пропуснал да ви съобщи — сред всичко друго, което ви е казал, — че е син на стария Уикъм, иконома на покойния мистър Дарси. Искам най-приятелски да ви посъветвам — не приемайте за чиста истина всичките му уверения; що се отнася до непочтеното отношение на мистър Дарси, това е нагла лъжа; тъкмо обратното — той винаги се е държал с него извънредно човечно, макар сам Джордж Уикъм да постъпи с мистър Дарси по най-възмутителен начин. Не зная подробности, но зная, че мистър Дарси няма капка вина, че не желае и да чуе за Джордж Уикъм и че макар брат ми да смяташе за неудобно да не включи и него в поканата си до офицерите, с облекчение разбра, че Уикъм е побързал да се измъкне. Самото му появяване в този град е проява на безкрайно нахалство и просто не разбирам как си го е позволил. Съчувствувам ви, мис Елайза, и все пак трябваше да чуете за вината на вашия любимец; но като се има пред вид произходът му, какво ли друго би могло да се очаква от него?
— За вас, изглежда, вината му и произходът му са равнозначни — гневно отвърна Елизабет, — защото не чух да го обвинявате в друго, освен че бил син на иконома на мистър Дарси, а това, повярвайте, ми го каза и самият той.
— Прощавайте — каза мис Бингли присмехулно и й обърна гръб. — Казах го добронамерено.
„Безочливо момиче! — ядоса се Елизабет. — Грешиш, ако си мислиш, че ще ми повлияеш с тия ниски подмятания. Те ми разкриват единствено, че умишлено си затваряш очите и че мистър Дарси е злонамерен човек!“
Тя тръгна да търси по-голямата си сестра, която бе обещала да подпита Бингли. Джейн я посрещна с такава добродушна усмивка, с тъй озарено от щастие лице, че веднага пролича колко благоприятно протича вечерта за нея. Елизабет прозря тези й чувства и в същия миг и тревогата за Уикъм, и гневът срещу враговете му, и всичко друго избледня пред надеждата, че Джейн е поела по безоблачния път на щастието.
— Искам да зная — подхвана тя също усмихната — дали си питала за мистър Уикъм. Но май преживяваш нещо, далеч по-приятно, и си забравила всичко останало; ако е тъй, прощавам ти.
— Не — каза Джейн, — не съм забравила; но нищо хубаво не мога да ти кажа. Мистър Бингли не знае подробности и няма представа за обстоятелствата, навлекли му гнева на мистър Дарси; но не се и съмнява в почтеното отношение, в честността и честта на приятеля си и е дълбоко убеден, че мистър Уикъм заслужава далеч по-малко внимание, отколкото мистър Дарси му е отдал; за жалост от думите му и от думите на сестра му излиза, че мистър Уикъм е непочтен човек. Изглежда, е постъпил необмислено и сам си е крив, като е загубил приятелството на мистър Дарси.
— Нима мистър Бингли не познава лично мистър Уикъм?
— Не, видял го е за пръв път оня ден в Меритън.
— В такъв случай, каквото ти е съобщил, знае го от мистър Дарси. Това ми стига. А какво казва за пасторското място и енорията?
— Забравил е подробностите, макар да ги бил чул от мистър Дарси неведнъж, но Уикъм, изглежда, е трябвало да ги получи само ако е спазил известни условия.