Напразно Елизабет се опитваше да спре пороя на майчините си слова, да я накара поне по-тихо да изразява своя възторг; защото с ужас разбираше, че думите й стигат до мистър Дарси, който седеше отсреща.
Вместо да се смири, майка й я смъмри да не й пречи.
— Какъв ми е чак толкоз този мистър Дарси, че да се съобразявам с него? Не му дължа нищо, за да подбирам приказките си пред него.
— За бога, госпожо, говорете по-тихо. Какво ще спечелите, като обидите мистър Дарси? С това само ще се злепоставите пред приятеля му.
Но напразно. Майка й продължаваше да бъбри все тъй гръмогласно. А Елизабет пламтеше от срам и от яд. Погледът й непрестанно се отклоняваше към Дарси и всеки път опасенията й се потвърждаваха; той уж не гледаше към майка й, но тя знаеше, че я следи неотклонно. Изражението му постепенно се промени — изразът на гневно възмущение бе заменен от вглъбеност.
Накрая мисис Бенит нямаше какво повече да каже и мисис Лукас, отегчена да слуша преповтарянето на блаженства, недостъпни за нея, потърси утеха в студената шунка и пилешкото. Елизабет се посъживи. Но притесненията скоро се подновиха — след вечеря дойде ред за музика и тя с ужас забеляза, че Мери още при първото подканяне прие да забавлява гостите. Нито многозначителните погледи, нито безмълвната молба на Елизабет — нищо не бе в състояние да укроти Мери; не желаеше да разбере; възможността да се изяви й беше приятна и тя запя. Елизабет, обзета от смъртно притеснение, не отместваше поглед от нея и броеше куплетите с нетърпение, но накрая пак остана измамена — Мери, дочула сред благодарностите на слушателите нечия учтива подкана да продължи, пое дъх и подхвана отново. А дарбицата й бе хилава; гласът й беше слаб, изпълнението — превзето. Елизабет изпадна в отчаяние. Погледна към Джейн; но Джейн унесено разговаряше с Бингли. Отмести поглед към сестрите му, видя ги да си смигат подигравателно, погледна и към Дарси, но той бе все тъй непроницаемо сериозен. Накрая погледна умолително баща си, с надежда, че ще се намеси, ако Мери реши да пее през цялата вечер. Той я разбра и щом свърши втората песен, каза високо:
— Дотук стига, детето ми. Достатъчно ни забавлява. Дай възможност и други млади дами да се изявят.
Мери се престори, че не го чува, но стана; а Елизабет, изпълнена със съчувствие към нея и притеснена заради баща си, реши, че с прекалената си чувствителност само им е навредила. Запяха други.
— Да бях облагодетелствуван с по-хубав глас — заяви мистър Колинс, — с удоволствие щях да удостоя гостите с някоя песен; според мен музиката е забавление невинно и съвместимо с духовния сан. Ала не мисля, че е редно да й се отделя много време, защото има други, по-важни неща на този свят. Пасторът на енория има куп задължения. На първо място да разпределя десятъка от енориашите си тъй, че да се облагодетелствува той, но да не ощетява и своя патрон. Да съчинява проповедите си; а след това времето му едва стига за другите пасторски задължения и за подреждането на дома, който трябва да направи колкото може по-удобен. Необходимо е да се отнася грижовно и състрадателно към всекиго, особено към ония, от които зависи издигането му. За мен това е задължително; и бих престанал да уважавам всеки, който не използува удобния случай да изрази уважение към родствениците на благородното семейство.
И с поклон към мистър Дарси завърши изказването, изречено достатъчно високо, за да го чуят всички. Едни мълчаха удивени. Други се подсмиваха; най-развеселен изглеждаше самият мистър Бенит, а пък съпругата му възторжено похвали мистър Колинс за смислените слова и с висок шепот сподели с лейди Лукас възхитата си от този необичайно умен, способен млад мъж.