Елизабет имаше чувството, че да се бяха наговаряли, близките й едва ли по-сполучливо биха могли да станат за посмешище; радваше се заради Джейн, че поне Бингли не забеляза позорните случки, а и не вярваше чувствата му да се повлияят много от безразсъдствата, които е видял. Ужасно бе обаче, че се изложиха тъй пред сестрите му и Дарси, и се опита да прецени кое бе по-лошо — неговото мълчаливо презрение или безочливите усмивки на двете дами.
Останалата част на вечерта също не й донесе радост. Дразнеше я мистър Колинс, който не се отделяше от нея, и макар че не успя да я склони пак да танцуват, не я остави да потанцува и с никой друг. Напразно се опитваше да го отпрати, напразно му предлагаше да го представи на други дами. Той заяви, че колкото до танците, били му безразлични; желаел с мило внимание да й даде възможност да го опознае, та трябвало да бъде все край нея. Как да се възпротиви на това? Единствена утеха й бе другарката й мис Лукас, която поспираше при тях и услужливо заговаряше мистър Колинс, да го поотвлече от нея.
Слава богу, поне Дарси бе спрял да я обижда със своето внимание; наистина заставаше понякога наблизо, но вече не пристъпи да я заприказва. Отдаваше го на остротите, които бе изрекла в защита на Уикъм, и това я радваше.
Групата от Лонгборн си отиде последна, защото мисис Бенит се бе изхитрила да поръча каретата чак след четвърт час, а това им помогна да разберат с какво нетърпение домакините бързат да се отърват от тях. Мисис Хърст и сестра й се оплакваха, че едва стоят от умора, и по всичко личеше, че с четири очи очакват да останат сами. Грубо пресичаха всеки опит на мисис Бенит да подхване разговор; това гнетеше околните, а безкрайните тиради на мистър Колинс, който възхваляваше мистър Бингли и сестрите му за изискания прием, за гостоприемството и учтивостта, с която се отнесли към гостите си, не разведряваха настроението. Дарси не продума. Мистър Бенит мълчаливо се наслаждаваше на положението. Мистър Бингли и Джейн стояха един до друг, малко встрани от останалите, и продължаваха да си говорят. Елизабет седеше безмълвна, като мисис Хърст и мис Бингли; дори и Лидия бе тъй отпаднала, че едва намираше сили да възкликне „Божичко, колко съм уморена!“ и да придружи думите си с широка прозявка.
Когато най-накрая станаха да се сбогуват, мисис Бенит несдържано изрази надежда, че домакините в най-близко време ще ги посетят в Лонгборн; и особено настойчиво увери мистър Бингли колко щели да се радват, ако вечерял с тях всякога, щом пожелаел, без нарочна покана. Благодарният Бингли обеща да я посети веднага след като се върне от Лондон, където отивал за малко на другия ден.
Мисис Бенит тържествуваше; и си тръгна радостно уверена, че дъщеря й ще се настани в Недърфийлд най-късно до три-четири месеца — времето, необходимо да се подготвят, да купят нови карети и да ушият сватбените дрехи. Убедена беше, че другата й дъщеря ще се омъжи за мистър Колинс, макар радостта от това да не бе толкова голяма. От всичките й рожби най-чужда й беше Елизабет; и макар да си казваше, че и кандидатът, и положението му са достатъчно подходящи за нея, засеняваха ги мистър Бингли и Недърфийлд.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
На следващия ден в Лонгборн се случи нещо ново. Мистър Колинс направи официално предложение. Решил бе да го стори, без да губи време, защото отпускът му свършваше в следващата събота, и тъй като не го възпираше стеснение, пристъпи към решението си спокойно, като взе пред вид всички изисквания, които смяташе неразделна част от тази работа. Когато след закуската намери мисис Бенит, Елизабет и една от малките сестри в салона, той се обърна към майката със следните слова:
— Смея ли да помоля, госпожо, във връзка с добруването на дъщеря ви Елизабет да ми разрешите да разговарям с нея насаме по някое време тази сутрин?
Елизабет поруменя от изненада, но преди да каже каквото и да е, мисис Бенит избърза да възкликне:
— Ах, божичко! Да, да! Разбира се. На Лизи ще и бъде много драго — зная, че няма да има нищо против. Хайде, Кити, поемай с мен горе.
Грабна си ръкоделието и вече излизаше забързано, когато Елизабет извика:
— Мила госпожо, останете! Моля ви, останете. Мистър Колинс ще ме разбере. Мисля, че каквото има да ми каже, може да бъде казано и пред вас. Иначе и аз ще изляза!
— Не, не, Лизи, глупости! Няма да мърдаш оттук! — И понеже видя, че Елизабет е наистина ядосана и смутена, готова да побегне, додаде: — Разбери, Лизи, настоявам да останеш и да изслушаш мистър Колинс!
Елизабет трябваше да се подчини на тази заповед, а и като помисли, осъзна, че ще е по-разумно да свърши час по-скоро и по-безболезнено, затова седна и за да прикрие отчаянието и едва сдържания смях, вглъби се в ръкоделието. Мисис Бенит и Кити се измъкнаха навън и щом излязоха, мистър Колинс подхвана: