Мъчно й беше само, че изоставя баща си — щеше да му липсва; и наистина той тъй не искаше да се разделя с нея, че й заръча да му пише и дори обеща да отговори.
Сбогуваха се с мистър Уикъм дружелюбно; той се държа по-мило и от нея. Очевидно новото увлечение не го бе накарало да забрави, че Елизабет първа го бе привлякла и възхитила; първа го бе изслушала и съжалила, първо нея си беше харесал; мило изрече прощалните думи и й пожела приятно прекарване, предупреди я да се пази от лейди Катрин де Бърг и я увери, че мненията им за нея — изобщо мненията го за всички всякога ще съвпадат; от начина, по който изрече всичко това, личеше загриженост и внимание което я накара да си каже, че сега още по-дълбоко го уважава; и си тръгна убедена, че женен или не — той всякога ще й остане идеалът за мил и очарователен мъж.
Спътниците, с които потегли на другия ден, не бяха приятни. Сър Уилям Лукас и дъщеря му Марая, момиче добродушно, но празноглаво като него, не казаха ни една дума, която заслужаваше да се чуе, и тя ги слушаше със същата досада, с каквато възприемаше дрънченето на каретата. Елизабет бе търпелив към глупците, но глупостите на сър Уилям отдавна й бяха омръзнали. Той не бе в състояние да я смае с ни една нова подробност от чудесата на удостояването му с рицарско звание; а любезностите му бяха още по-изтъркани.
Разстоянието бе само двадесет и четири мили и те потеглиха толкова рано, че към обед вече бяха на Грейсчърч Стрийт. Когато спряха пред вратата, Джейн надничаше от прозореца на салона; щом влязоха в коридора, тя вече тичаше да ги посрещне и Елизабет, като я огледа внимателно, с радост се увери, че е здрава и хубава както винаги. На стълбите се бяха скупчили децата — нетърпението да поздравят братовчедка си ги бе подмамило навън от салона, а стеснителността — не я бяха виждали цяла година — ги възпираше да слязат чак долу. Приеха ги радостно и сърдечно. Денят премина безкрайно приятно, утринта в суетня и пазаруване, а вечерта — на театър.
В театъра Елизабет успя да седне до леля си. Заговориха първо за сестра й: и в отговор на подробните й въпроси тя по-скоро с притеснение, отколкото с изненада научи, че въпреки всичките й усилия да се владее, Джейн често изпадала в униние. Но се надявали, че това няма да продължи. Мисис Гарднър описа най-подробно посещението на мис Бингли на Грейсчърч Стрийт и предаде няколко разговора с Джейн, от които ставаше ясно, че Джейн наистина е свършила с това приятелство.
След това мисис Гарднър закачи Елизабет за измяната на Уикъм и я похвали, че я е понесла тъй достойно.
— И все пак, Елизабет — запита тя, — каква е тази мис Кинг? Ще съжалявам, ако нашият приятел се окаже користолюбив.
— О, лельо, нима за брака има значение дали е станал по сметка или по любов? Къде е границата между благоразумието и користта? По Коледа се боеше да не се оженел за мен, защото било неблагоразумно; а пък сега, само защото се домогна до момиче с някакви десет хиляди лири, виниш го в сребролюбие.
— Ако ми кажеш каква е тази мис Кинг, ще знам какво да мисля.
— Смятам, че е добра девойка. Лошо не съм чула за нея.
— Но той не я и поглеждаше, докато смъртта на дядо й не донесе наследство, нали така?
— Не, а и защо? След като не го оставиха да спечели моята любов, понеже съм бедна, защо очакваш да ухажва друга, която хем не му харесваше, хем също нямаше пари?
— Безогледно е да се устреми към нея веднага след като е забогатяла.
— Който е в безизходица, не може да пилее време за превземки, присъщи на заможните. А след като тя не се дразни, защо да му се сърдим?
— Това, че тя го приема, не го оневинява. То само показва, че нещо й липсва — или здрав разум, или пък чувство.
— О — възкликна Елизабет, — добре тогава, мисли каквото искаш. Така да бъде — той е користен, а пък тя — глупава.
— А, Лизи, но аз не искам! Неприятно ми е да си съставям лошо мнение за човек от Дарбишър.
— Е, ако е само затова, и аз имам лошо мнение за някои, които пък живеят в Дарбишър; а и приятелите им от Хъртфордшър, и те не струват повече от тях. До гуша са ми дошли. Слава на бога! Утре заминавам за графство, в което ще намеря човек без ни едно достойнство, човек невъзпитан и глупав. Май най-добре е да познаваш само глупави мъже!
— Внимавай, Лизи; от приказките ти долавям, че си дълбоко разочарована.