Тъй неусетно и спокойно изминаха първите петнадесет дни. Наближаваше Великден, а седмицата преди празника щеше да доведе в Розингс посетители, които нямаше да останат незабелязани в тоя малък семеен кръг. Още когато пристигна, Елизабет разбра, че там очакват мистър Дарси и макар че много повече щеше да се зарадва на някои от другите си познати, появяването му обещаваше да разведри посещенията им в Розингс, а и тя щеше да се развлича, като наблюдава как се осуетяват стремежите на мис Бингли — защото вярваше, че той идва да ухажва братовчедка си, за която очевидно бе определен от лейди Катрин; тази дама го очакваше с нетърпение, говореше за него с нескрито възхищение и едва ли не се разгневи, когато откри, че мис Лукас и тя вече го познават.
Че е пристигнал, научиха, веднага, защото мистър Колинс рано-рано бе тръгнал да обикаля семействата край пътя за Хънсфорд, та да го зърне пръв и щом се поклони на каретата, която зави към имението, изтича у дома със смайващата вест. На другата сутрин забърза към Розингс да поднесе приветствия. Всъщност двама племенници на лейди Катрин изпитаха наслада от посещението му, защото мистър Дарси беше довел и полковник Фицуилям, най-малкият син на чичо си, лорд…, и какво бе смайването, когато мистър Колинс се прибра у дома, придружаван от двамата господа. През прозореца на стаята му Шарлот ги забеляза да прекосяват пътя, втурна се в другата стая, извести на девойките каква чест ги очаква и добави:
— На теб дължим тази голяма почит, Елайза. Мистър Дарси никога не би дошъл тъй скоро да ме посети.
Елизабет не успя да я разубеди, защото в този миг звънецът възвести, че са дошли, и миг по-късно тримата влязоха в стаята. Полковник Фицуилям, който вървеше отпред, бе тридесетгодишен, не беше хубав, но и външността, а и обноските му показваха, че е достоен човек. Мистър Дарси си беше същият; поздрави сдържано мисис Колинс и каквито да бяха чувствата му към нейната приятелка, срещна я любезно. Елизабет мълчаливо направи реверанс.
Полковник Фицуилям ги заприказва с лекота, както подобава на всеки приятен и благовъзпитан човек; братовчед му обаче след като похвали и дома, и градината на мисис Колинс, дълго време не продума. Накрая запита Елизабет как са близките й. Тя отговори, помълча, а после каза:
— Голямата ми сестра е трети месец в Лондон. Не се ли е случвало да се срещнете?
Знаеше, че не я е видял; но все пак щеше й се да разбере дали ще се издаде, че знае за онова, което се е случило между Бинглиеви и Джейн; стори й се смутен, когато отговори, че не е имал щастието да срещне мис Бенит. Не говориха повече за това и гостите си тръгнаха.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Полковник Фицуилям остави отлични впечатления в пасторския дом и дамите се надяваха той да разведри посещенията им в Розингс. Но минаха дни, а покана не идваше, защото имаха ли други гости, нямаха нужда от тях; чак на самия Великден, близо седмица след идването на господата, бяха почетени с внимание, и то им бе поднесено на излизане от църква — поканиха ги за следобеда. През всички изминали дни не бяха виждали нито лейди Катрин, нито пък дъщеря й. Наистина полковник Фицуилям се бе отбивал на няколко пъти, но с мистър Дарси се срещнаха едва в църквата.
Естествено приеха поканата и в уречения час влязоха в салона на лейди Катрин. Нейно благородие ги посрещна учтиво, но виждаше се, че присъствието им далеч не е тъй незаменимо, както когато нямаше други; а тя самата бе всецяло отдадена на племенниците си и разговаряше с тях, особено с Дарси, по-често, отколкото с другите.
Полковник Фицуилям не скри радостта си, че ги вижда; всяка промяна в Розингс го оживяваше; освен туй хубавата приятелка на мисис Колинс му бе харесала. Веднага се настани до нея и тъй приятно заприказваха за Кент и Хъртфордшър, за пътешествия и за дома, за нови книги и за музика, че Елизабет за пръв път изпита удоволствие в Розингс. Разговаряха толкова оживено, че привлякоха вниманието на самата лейди Катрин, а и на мистър Дарси. Той започна да ги поглежда твърде често с нескрито любопитство; а че и нейно благородие изпитваше същото, пролича очебийно, защото тя не се посвени да подвикне: