Ето, с подобни разкази за веселби и шеги Лидия с помощта на Кити се мъчеше да развлича спътничките си чак до Лонгборн. Колкото да не искаше да ги слуша, Елизабет, без да ще, твърде често дочуваше името на Уикъм.
В къщи ги посрещнаха с радост. Мисис Бенит се успокои, като видя, че Джейн е все тъй хубава; а по време на вечерята мистър Бенит на няколко пъти повтори:
— Радвам се, че се прибра, Лизи.
Край трапезата бяха насядали много гости, защото почти всички Лукасови бяха пристигнали да посрещнат Марая и да научат новините; разговаряха за какво ли не: през масата лейди Лукас разпитваше Марая за стопанството и домашните птици на по-голямата й дъщеря; мисис Бенит се разкъсваше на две, защото, от една страна, разпитваше Джейн, която седеше по-нататък от нея, за новата мода, а сетне преразказваше чутото на по-малките Лукасови дъщери; а Лидия, чийто глас заглушаваше всички останали, разправяше колко весело прекарали сутринта на всеки, който бе готов да я чуе.
— О, Мери — възкликна тя, — жалко, че не дойде с нас, много весело беше! Докато пътувахме нататък, дръпнах всички пердета, уж, че каретата е празна и въобще нямаше да ги отворя, но на Кити й прилоша; а пък като стигнахме в страноприемницата, направихме нещо много изискано — поканихме ги и трите на студен обяд и ако и ти беше дошла, и теб щяхме да поканим. После пък на връщане какво беше! Мислех, че няма да се поберем в каретата. Щях да се пукна от смях. После по пътя пак беше много весело! Тъй силно приказвахме и така се кискахме, че сигурно са ни чували на десет мили!
На това Мери отвърна с най-сериозен тон:
— И през ум не ми е минало, скъпа сестро, да подценявам подобни развлечения. Те несъмнено забавляват повечето жени. Но да си призная, мен не ме привличат. Предпочитам някоя книга.
Но Лидия не я и чу. Рядко изслушваше някого, а Мери — никога.
Следобед Лидия се опита да увещае сестрите си да се разходят до Меритън и да видят какво става там; но Елизабет твърдо отказа. Не желаеше да се приказва, че Бенитъновите дъщери не издържат я половин ден в къщи, а веднага хукват подир офицерите. Имаше и друга причина да откаже. Ужасяваше се от една среща с Уикъм и беше решила да го избягва, докогато може. Нейното облекчение от заминаването на полка бе неописуемо. Щяха да се изтеглят след две седмици, а отидеха ли си, надяваше се никога вече да не го чуе.
Скоро след като се прибраха, Елизабет разбра, че идеята за летуване в Брайтън, за която Лидия й бе загатнала в странноприемницата, е непрестанна тема на разговор между родителите й. Веднага й стана ясно, че баща й и не помисля да се съгласи; но в същото време отговорите му звучаха тъй уклончива и неясно, щото майка й, макар понякога да се обезсърчаваше, все още хранеше надежда да го склони.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Елизабет вече изгаряше от нетърпение да разкаже на Джейн какво се бе случило и тъй като реши да премълчи онова, което засягаше сестра й, и след като я подготви да очаква голяма изненада, на другата сутрин й предаде в общи черти разговора си с мистър Дарси.
Удивлението на Джейн скоро отстъпи пред силната сестринска обич, в чиято светлина любовта му към Елизабет изглеждаше напълно естествена; изненадата бе изместена от други чувства. Изпълни я състрадание към мистър Дарси, който не бе съумял да изрази любовта си така, че да приласкае Елизабет, а още повече се разтревожи, като си представи колко дълбоко го е огорчил нейният отказ.
— Не е трябвало да е чак толкова уверен в успеха си — каза тя — или поне не биваше да го показва, но представи си само колко по-силно се е разочаровал.
— Искрено го съжалявам — отвърна Елизабет, — ала него го владеят и други чувства, а те бърже ще го накарат да ме забрави. Нали не ме кориш, че му отказах?
— Да те укорявам? О, не!
— Но смяташ, че прекалено разпалено съм защитила Уикъм, така ли?
— Не — мисля, че си казала само истината.
— След малко, когато чуеш какво стана на другата сутрин, ще видиш, че не е точно така.
И започна да й разправя за писмото, като преповтори всичко относно Уикъм. Какъв удар за бедната Джейн, която реши, че у всички хора по света едва ли се крие толкова злодейство, колкото бе сбрано в този единствен човек! Дори отмъщението на Дарси, което прецени като напълно справедливо, не успя да уталожи ужаса от разкритието. Опита се да го обясни с недоразумение, мъчеше се да оневини единия, без с това да стоварва вината върху другия.