Брат й и снаха й, макар да бяха убедени, че е безсмислено да се усамотява, не се опитаха да й противоречат, защото знаеха колко е неблагоразумна, знаеха, че не ще сдържи езика си пред прислужницата на масата, и я оставиха на най-доверената личност от домакинството, която съчувствуваше на страховете и тревогите й.
В трапезарията към тях се присъединиха Мери и Кити, които бяха толкова заети, че не успяха да им се представят досега. Мери бе улисана в учението, а Кити—в тоалета си. И двете обаче излъчваха спокойствие; и в двете не се забелязваше особена промяна, само гдето Кити говореше по-припряно, повлияна очевидно или от загубата на любимата сестра, или по-скоро от гнева, който си бе навлякла от околните. Що се отнася до Мери, тя се владееше дотолкова, че успя да прошепне на Елизабет малко след като се настаниха край масата:
— Много неприятна история; и много приказки ще предизвика. Но ние трябва да заприщим прилива на злобата и да облеем разранените си сърца с балсама на сестринската утеха.
А като видя, че Елизабет и не смята да отговаря, продължи:
— Колкото и злощастно да е станалото с Лидия, ние ще извлечем от него следната поука: че загубената добродетел е нещо невъзвратимо; че една-единствена погрешна стъпка влече подире си безконечен провал; че доброто име е колкото прекрасно, толкова и крехко и че жената трябва да бди над себе си неспирно и да се брани от недостойните представители на обратния пол.
Елизабет я погледна удивено, но беше твърде подтисната да отговори. А Мери продължи да се утешава с изводите от сполетялата ги беда.
Следобед двете по-големи сестри успяха да останат около половин час насаме; Елизабет веднага се възползува от тази възможност да зададе множество въпроси, на които Джейн със същото нетърпение побърза да отговори. След като споделиха общата си тревога от ужасните последствия на станалото, в което Елизабет не се и съмняваше, а пък Джейн не смееше докрай да отрече, Елизабет каза:
— Сега ми обясни подробно всичко, което още не зная. Разказвай подред. Какво каза полковник Форстър? Нищо ли не са подозирали преди бягството? Не е възможно да не са ги виждали непрестанно заедно.
— Полковник Форстър призна, че е забелязал някакво увлечение по-скоро от страна на Лидия, но нищо такова, което да го разтревожи. Мъчно ми е за него. Беше много внимателен и много мил. Смятал да дойде и да сподели подозренията си, преди още да е разбрал, че не са тръгнали към Шотландия; а щом разбрал, веднага тръгнал насам.
— А Дени, той убеден ли е, че Уикъм няма да се ожени? Знаел ли е за кроежите им? Полковник Форстър срещнал ли се е лично с Дени?
— Да, но когато той го разпитал, Дени отрекъл да знае каквото и да било за намеренията им и отказал да изрази отношение. Не е потвърдил, че няма да се оженят, и това именно ме кара да вярвам, че първия път са го разбрали погрешно.
— А вие не се съмнявахте, че са се оженили, докато не се видяхте с полковник Форстър, тъй ли?
— Възможно ли е да ни мине през ума подобно нещо? Аз малко се притеснявах — боях се, че сестра ни няма да е много щастлива в този брак, защото знаех някои от предишните му простъпки. Но татко и мама нищо не подозираха, само намираха, че бракът е прибързан. Тогава Кити разкри, доволна, че знае повече, как в последното си писмо Лидия намеквала нещо такова. Изглежда, от седмици насам е знаела, че са много влюбени.
— Но не преди да отидат в Брайтън, нали?
— Не, мисля, че не.
— А какво мисли полковник Форстър за Уикъм? Опознал ли е истинската му същност?
— Вече не е благосклонен към Уикъм както преди. Смята го за човек лекомислен и прахосник. А откакто ни сполетя бедата, говорят, че бил напуснал Меритън, затънал в дългове; дано не е вярно.
— О, Джейн, ако не бяхме толкова потайни, ако им бяхме казали каквото знаем, това нямаше да се случи!
— Вероятно — отвърна сестра й, — но ми се струваше несправедливо да разкрием стари простъпки на човек, който може да се е променил за добро. Направихме го без умисъл.
— Полковник Форстър разказа ли съдържанието на бележката от Лидия до жена му?
— Донесе ни я и ни я остави.
Джейн я извади от чантичката си и я подаде на Елизабет. Ето какво пишеше в нея:
Мила Хариет,
Ще се разсмееш, когато разбереш къде отивам, а и аз едва сдържам смеха си — представям си как ще се изненадаш утре сутринта, като видиш, че ме няма. Заминавам за Гретна Грийн и ако не се досещаш с кого, ще те помисля за много простодушна, защото само един мъж обичам на този свят, и затова не виждам нищо лошо, че тръгвам с него. Ако не искаш, не съобщавай на нашите в Лонгборн, така още повече ще се учудят, когато им пиша и се подпиша с името Лидия Уикъм. Ех, много хубава шега ще бъде! Толкова ме е смях, че едва държа перото. Моля те, извини ме пред Праг — не удържах обещанието да го срещна тази вечер и да танцувам с него. Надявам се да ме извини, като разбере, и му кажи, че ще танцуваме с голямо удоволствие на следващия бал, на който се видим. Ще пратя за дрехите, като се върна в Лонгборн; но моля ти се, нареди на Сали да зашие раздраната пола на всекидневната ми рокля, преди да ми прибере нещата. Довиждане. Предай сърдечни поздрави на полковник Форстър и моля, вдигнете наздравица за нашето щастие.