— Не. Имам дрехи в една друга къща в Харбър Спрингс.
Ветрецът през отворения прозорец на колата леко разроши гъстата му тъмнокестенява коса. Лорън изпита желание да зарови пръсти в нея. Откъсна очи от профила му, после смъкна слънчевите очила на носа си и извърна глава. От Ник определено се излъчваше сексуалност и мъжественост. Неговата външност и начинът, по който я гледаше, я предупреждаваха, че той може да бъде изключително опасен за душевното й спокойствие.
Опасен? Това, че се съгласи да замине заедно с него през уикенда, беше абсолютно неприсъщо за нея, също както и неудържимото привличане, което изпитваше към него. Освен това постъпката й беше доста необмислена и безразсъдна. Но дали наистина беше опасно? Ами ако Ник се окажеше психопат, който възнамерява да я убие и да я зарови в гората? Никой нямаше да разбере какво точно се е случило с нея, защото никой не знаеше, че е с него, освен Тони и неговите синове, но той би могъл да им каже, че се е върнала в Мисури.
Лорън хвърли скришом неспокоен поглед към изваяния му профил и на устните й моментално се появи лека усмивка. Интуицията й за хората никога не я беше подвеждала и сега инстинктивно усещаше, че не я грози опасност.
Следващите три часа преминаха неусетно. Колата изминаваше километър след километър, лекият ветрец галеше лицата и рошеше косите им, а те разговаряха непринудено.
Лорън забеляза, че Ник отговаря уклончиво всеки път, когато трябваше да каже нещо конкретно за себе си, но пък за сметка на това се интересуваше много от нейното минало. Единственото, което тя можа да научи за него, беше, че баща му умрял, когато бил четиригодишен, и че баба му и дядо му, които го отгледали, починали преди няколко години.
В град Грейлинг, за който Ник каза, че се намирал на час и половина път от Харбър Спрингс, той спря до един магазин и купи две кутии кола и пакет цигари. Няколко километра по-нататък спря до крайпътна масичка и двамата слязоха от колата.
— Денят е прекрасен. — Лорън вдигна глава и се загледа в белите дантелени облаци в яркосиньото небе. После хвърли поглед към Ник и забеляза, че я наблюдава. — У дома небето никога не е толкова синьо, пък освен това е и много по-горещо. Предполагам, защото Мисури се намира на юг — отбеляза тя.
Той отвори двете кутии с кола и й подаде едната. После се подпря, а тя се опита да възобнови разговора:
— Ти каза, че баща ти починал, когато си бил четиригодишен, и че са те отгледали баба ти и дядо ти… Ами с майка ти какво се е случило?
— Нищо — отвърна той. Извади цигара и я запали.
Младата жена го погледна в очите.
— Ник, защо нямаш желание да говориш за себе си?
Той присви очи.
— Нямам желание ли? Та аз не спрях да говоря.
— Но не и за себе си. Какво се е случило с майка ти?
Той се засмя:
— Някой някога казвал ли ти е, че имаш невероятно красиви очи?
— Да, а ти се опитваш да се измъкнеш!
— И че освен това си твърде сладкодумна? — продължи той, без да обръща внимание на забележката й.
— Което съвсем не е изненадващо, защото баща ми е учител по английски, както преди малко успя да разбереш. — Въздъхна, вбесена от неговите извъртания.
Ник се загледа в пустата магистрала, после се обърна към нея:
— Изобщо не си давах сметка колко напрегнат съм бил всъщност. Имах нужда от тази почивка.
— Работил ли си прекалено много напоследък?
— По около седемдесет часа седмично през последните два месеца.
Погледна го със съчувствие, а той й се усмихна.
— Знаеш ли, че твоята компания е много приятна и успокояваща?
Не й стана особено приятно да чуе, че докато тя усещаше неговото присъствие като възпламеняващо, той намираше нейното за успокояващо.
— Благодаря… ще се опитам да не ти позволя да заспиш преди да стигнем до Харбър Спрингс.
— Можеш да ме сложиш да спя, след като пристигнем там — отбеляза той многозначително.
Сърцето й се разтуптя.
— Исках да кажа, че се надявам, че не те отегчавам.
— Изобщо не ме отегчаваш. Всъщност има нещо, което ми се иска да направя още от момента, в който се обърнах към теб с чашата тоник в ръка и те видях да стоиш там, като едва успяваше да сдържиш смеха си при вида на моето изумление.
Лорън знаеше, че Ник има намерение да я целуне. Той взе кутията от ръката й и я постави върху масичката до него, след което придърпа младата жена към себе си. Дланите му се плъзнаха по ръцете й и нежно обгърнаха раменете й, а устните му настойчиво се впиха в нейните.
С приглушено стенание тя се отпусна в обятията му и разтвори устни. Неговата ответна реакция дойде моментално. Ръцете му я обгърнаха още по-плътно и я притиснаха в здрава прегръдка, докато я целуваше страстно. Лорън изви тялото си към неговото и обгърна врата му, докато пламенно отвръщаше на неговите устни.