Когато най-сетне Ник вдигна глава, Лорън се чувстваше така, сякаш тази целувка й беше поставила печат — клеймото, че е негово притежание. Трепереща облегна глава върху рамото му. Топлите му устни преминаха по бузата й към слепоочието, после бавно се спуснаха надолу, докато зъбите му игриво захапаха долната част на ухото й. Той дрезгаво се засмя:
— Мисля, че ти дължа едно извинение, Лорън.
Тя се отпусна в прегръдката му и вдигна поглед към него. Сивите му очи, които я гледаха вторачено, бяха премрежени от страст и горчива усмивка на самоирония.
— И защо ми дължиш извинение?
Дланта му се плъзна по гърба й като кротка ласка.
— Защото въпреки уверенията ти, че не си наивно момиченце, допреди няколко минути все още бях притеснен, че този уикенд може да се окаже не съвсем по силите ти… и не съвсем според очакванията ти.
Все още зашеметена от целувката, Лорън го попита с приглушен глас:
— А сега вече какво мислиш?
— Мисля си — промърмори той, — че може би аз ще бъда изненаданият. — Той се взря в сините й очи. — Мисля си още, че ако продължиш да ме гледаш така, пристигането ни в Харбър Спрингс ще се забави поне с около два часа.
Той кимна към мотела от другата страна на магистралата, но още преди Лорън да успее дори да се притесни, решително постави слънчевите й очила.
— Тези твои очи направо ще ме погубят — каза с мрачна усмивка.
После я хвана под ръка и я поведе към колата.
Лорън се свлече на седалката, изпълнена с чувството, че току-що беше преживяла ураган. Двигателят на колата се събуди с бръмчене за живот и тя насила се принуди да се отпусне и да започне да мисли логично. Беше изправена пред два неотложни проблема: първият се състоеше в това, че вече беше ясно, че Ник имаше намерение да спи с нея. Естествено, можеше просто да му откаже, когато стигнат до този момент, но вторият проблем се състоеше в това, че съвсем не беше сигурна дали всъщност иска да му откаже. Никога досега не й се беше случвало да измита такова привличане към мъж, нито пък беше усещала подобно въздействие от целувка. Никога досега не бе желала така силно да се люби с някой мъж.
Погледна силните му опитни ръце върху волана, а после вдигна очи към лицето му. Той беше толкова привлекателен, толкова натрапчиво мъжествен, че жените бяха готови да легнат с него, без дори да очакват някакво емоционално обвързване от негова страна. Тя обаче със сигурност нямаше да бъде чак толкова лесна плячка.
Усмихна се печално и извърна глава. Всички казваха, че е много интелигентна и здравомислеща жена, но ето, че сега седеше тук и планираше как да накара Ник Синклер да се влюби в нея… защото знаеше, че тя самата вече с влюбена в него.
— Лорън, започвам да се чувствам доста самотен по този път, сякаш до мен няма никого. За какво си мислиш?
Изпълнена с мисли за тяхното бъдеще, тя се обърна към него и усмихнато поклати глава:
— Ако ти кажа, ще те уплаша до смърт.
ГЛАВА 5
Лорън възхитено се загледа в Мичиганското езеро с неговите проблясващи вълни, които се издигаха и разпенваха под бели гребени.
— Само след няколко минути и ще бъдем вече там — каза й Ник.
Няколко минути по-късно сви наляво по тесен асфалтиран път. Той се виеше между величествени офики, чиито клони бяха отрупани с ярки оранжеви плодове.
Поразена от красотата наоколо, Лорън усети, че едва ли отиват на някаква обикновена езерна вила. Обаче беше съвсем неподготвена за гледката, която се разкри, когато изскочиха от пъстрия сумрак в златистия блясък на залязващото слънце и спряха зад дълга редица от скъпи коли.
Пред тях върху стръмна скала се издигаше огромна, модерна триетажна къща. Десетки акри тучни поляни, по които имаше масички с цветни чадъри, се спускаха плавно към песъчлив бряг. Сервитьори със светлосини сака разнасяха подноси между многобройните гости, отпуснали се в шезлонги около огромен овален басейн, разговаряха и се смееха по поляните или пък се разхождаха по брега.
На фона на златисто розовото небе блестяха бели яхти, които се полюляваха върху надигащите се вълни.
Ник слезе от колата и заобиколи, за да й отвори вратата. После я хвана под ръка и двамата тръгнаха покрай виещата се редица от примамливи спортни коли и луксозни лимузини към тълпата от гости.
В началото на поляната тя се спря, за да огледа хората, с които й предстоеше да се смеси. Освен някои известни кинозвезди тук бяха и хора, чиито лица многократно беше виждала в списания, представящи известни чуждестранни туристи и баснословно богати хора.