— А докато сте посещавали колежа, вие сте работили като секретарка — продължи замислено той. — Вашият баща не ми спомена за това. Наистина ли притежавате такива умения по стенография и машинопис, както е посочено тук?
— Да — отвърна Лорън. Със самото споменаване на опита й като секретарка ентусиазмът й започна да спада.
Той се облегна назад и след кратък миг на размисъл сякаш стигна до някакво решение:
— Мога да ви предложа секретарска длъжност, Лорън, но такава, в която има много отговорности и предизвикателства. Не мога да ви осигуря нищо друго, докато наистина не получите бизнес квалификация.
— Но аз просто не желая да бъда секретарка — въздъхна младата жена.
Той се усмихна леко, когато видя какъв обезкуражен вид придоби тя.
— Но вие ми казахте, че ваша главна грижа в този момент са парите… а точно в този момент ние случайно имаме огромна нужда от квалифицирани административни секретарки. Предлагаме много високо заплащане. Моята секретарка например получава почти колкото и опитните посредници тук.
— Даже и така да е… — започна тя.
Уитуърт я прекъсна:
— Оставете ме да довърша. Вие сте работили за директора на малка компания. В една малка компания всеки знае с какво се занимават всички останали и защо точно се занимават с това. Обаче в такива големи корпорации като нашата само висшестоящите ръководители и техните секретарки имат представа за общата картина на нещата. Ще ми позволите ли да ви дам един пример за това, което се опитвам да ви кажа?
Лорън кимна и той продължи:
— Да речем, че вие сте счетоводителка в нашия сектор за производство на радиоприемници и на вас ви възложат задачата да подготвите подробно изложение за образуването на цената на всеки произведен радиоприемник. Вие прекарвате седмици наред в подготовка на това изложение, без дори да знаете защо точно го правите. Може причината да е в нашето намерение да закрием сектора за производство на радиоприемници; или пък напротив, може да възнамеряваме да разширим този сектор; или пък е възможно просто да подготвяме рекламна кампания. Вие няма да знаете какви точно са нашите намерения, нито пък вашите непосредствени контрольори и техните директори ще знаят това. Единствените хора, които имат достъп до подобна поверителна информация, са началник секторите и, разбира се — усмихна се той, — техните секретарки! Ако започнете като секретарка при нас, ще добиете добра цялостна представа за корпорацията и по-късно ще имате възможността да направите избор за вашата евентуална бъдеща кариера вече от позицията на добре информиран и опитен човек.
— Има ли в корпорация като вашата някаква друга длъжност, която бих могла да заема и която ще бъде така добре платена като секретарската?
— Не. Не и докато не довършите образованието си.
Лорън беше разочарована, но знаеше, че няма друг избор. Нуждаеше се от работа, която да й осигурява добри доходи.
— Не се мръщете — каза й той. — Работата ви никак няма да бъде отегчителна. Ами моята секретарка знае много повече за нашите бъдещи планове, отколкото повечето членове на администрацията. Изпълнителните секретарки са посветени в строго поверителна информация. Те са… — Замълча за момент и се вторачи в Лорън с безмълвно изумление, а когато отново проговори, в гласа му имаше някаква победоносна и лукава нотка. — Изпълнителните секретарки са посветени във високо поверителна информация — повтори, на устните му се появи странна усмивка. — Секретарка! — прошепна. — Никой не би се усъмнил в една секретарка! Лорън — продължи той, а кафявите му очи заблестяха, — на път съм да ти направя едно много необикновено предложение. Моля те, недей да ме прекъсваш, докато не изслушаш всичко, което искам да ти кажа. Нека първо да те попитам какво знаеш за фирмения или промишления шпионаж?
Тя изпита някакво неприятно усещане, сякаш висеше над опасна пропаст.
— Достатъчно, за да знам, че хората влизат в затвора за такава дейност и че аз не желая да се замесвам в подобно нещо, господин Уитуърт.
— Разбира се, че няма да желаеш. И, моля те, наричай ме Филип. В края на краищата ние сме роднини, а пък и аз самият те наричам Лорън.
Младата жена притеснено кимна.
— Аз не искам от теб да шпионираш друга корпорация, искам да станеш шпионин в моята. Нека да ти обясня. В последните години една компания на име „Синко“ стана нашият най-голям конкурент. Всеки път, когато предложим цена по някой договор, в „Синко“ сякаш знаят точно колко ще дадем и винаги предлагат по-малко. По някакъв начин получават информация за съдържанието на нашите тайни оферти и правят така, че цената им да бъде малко по-ниска от нашата и да ни отнемат договора. Днес имаше такъв случай. Само шест души от фирмата биха могли да информират „Синко“ за стойността на нашата оферта и един от тях е шпионин. Не бих искал да уволнявам петима лоялни бизнес администратори само за да се отърва от един алчен и продажен човек. Но ако „Синко“ продължава да ни пречи, ще ми се наложи да започна временно да отстранявам някои хора от работа — продължи той. — Аз осигурявам работата на дванайсет хиляди човека, Лорън. Дванайсет хиляди души разчитат на „Уитуърт Ентърпрайсиз“. Дванайсет хиляди семейства разчитат на тази корпорация, за да имат покрив над главите и храна на масите си. Ето ти имаш шанса да помогнеш на всички тях да запазят своята работа и своите домове. Единственото, което искам от теб, е още днес да подадеш молба за секретарска длъжност в „Синко“. Явно е, че те ще имат нужда да увеличат персонала си, за да се справят с работата, която току-що откраднаха от нас. При твоя опит и умения биха могли да те преценят като подходяща секретарка за някой от висшестоящите администратори.