Мери Калахан, както беше изписано върху табелката с името на бюрото й, явно не изглеждаше много доволна от присъствието на Лорън в кабинета й.
— Доста сте млада, госпожице Данър — отбеляза тя.
— Вече остарявам бързо — отвърна Лорън.
Без да обръща внимание на изпитателния поглед на възрастната жена, тя се настани на секретарското бюро в големия кабинет, което се намираше точно срещу бюрото на Мери.
В един и половина телефонът иззвъня и Лорън стана от бюрото си, за да го вдигне.
— Мери? — неуверено попита някакъв възпитан женски глас.
— Не, на телефона е Лорън Данър — отвърна тя. — Госпожа Калахан излезе. Мога ли да й предам нещо?
— О, Лорън, здравей — възкликна жената изненадано. Ерика Моран се обажда. Не искам да безпокоя Ник, би ли му предала, че утре ще пристигна от Ню Йорк с черния самолет? Кажи му, че от летището ще отида направо в Рисес Клъб. Нека да ме чака там в седем часа.
Лорън остана удивена от факта, че Ерика очевидно помнеше. Същевременно се ядоса, че трябва да предаде съобщения от приятелката на Ник.
— Той още не се е върнал от обяд, но ще му предам — обеща тя. После затвори телефона, а той моментално иззвъня отново.
Този път беше жена с нисък, пресипнал, провлечен южняшки говор. Тя попита:
— Ники?
Лорън така силно стисна слушалката, че усети болка в ръката си, но въпреки това любезно отвърна:
— Съжалявам, но в момента не е тук. Мога ли да му предам нещо?
— По дяволите! — изсумтя похотливият глас. — Обажда се Вики. Той не ми каза дали партито в събота вечер е официално или не и аз не знам как да се облека. Ще му се обадя довечера вкъщи.
„Обаждай му се, където искаш!“ — помисли Лорън и почти затръшна телефона.
Но когато Ник се върна от обяд, тя вече се беше успокоила. Даде си дума, че през следващите три седмици ще се придържа към първоначалния си план и ще се отнася към него също както и към останалите си колеги.
Вътрешният телефон на бюрото й избръмча и Ник каза:
— Лорън, би ли дошла при мен, моля те?
Очевидно, че вече беше готов да проведат техния „дълъг разговор“. Тя взе бележките с телефонните съобщения, които трябваше да му предаде, и влезе в кабинета му.
Ник се бе настанил на бюрото си със скръстени на гърдите ръце.
— Ела насам — каза й.
Лорън се приближи, но застана на безопасно разстояние от него.
— Не си достатъчно близо — заяви той.
— Напротив, повече от достатъчно е.
В очите му блеснаха пламъчета.
— Ще трябва да изясним някои лични въпроси между нас двамата. Защо не го направим довечера?
В Лорън любезно отвърна:
— Съжалявам, но вече имам среща.
— Добре, какво ще кажеш тогава за утре? — попита той и протегна ръка.
Тя пъхна телефонните съобщения в протегнатата му длан.
— Вече имаш среща за утре — с госпожица Моран в седем часа в Рисес Клъб.
Ник не обърна никакво внимание на думите й.
— В сряда заминавам за Италия…
— Приятно пътуване — прекъсна го тя.
— Връщам се в събота — продължи той с раздразнение. — Можем да отидем…
— Съжалявам — изрече с дяволита усмивчица, с която искаше да го ядоса, — но в събота съм заета, зает си също и ти. Обади се Вики, за да пита дали партито в събота вечер е официално или не. — И тъй като й достави удоволствие да наблюдава неговата безпомощност, добави с ослепителна усмивка: — Тя те нарича Ники. Идеално: Вики и Ники.
— Ще отменя тази среща — заяви той.
— Да, но аз няма да отменя моята. Е, има ли още нещо?
— Да, по дяволите, има. Обидих те и съжалявам…
— Приемам извинението ти. Както и да е, наранена беше единствено гордостта ми.
Изгледа я с присвити очи:
— Лорън, опитвам се да ти се извиня, за да…
— Вече се извини — прекъсна го тя.
— За да можем оттук нататък да продължим на чисто — довърши той. После добави: — За доброто и на двамата ни трябва да бъдем дискретни, за да избегнем клюките в корпорацията, но смятам, че ако сме достатъчно предпазливи, може да се справим.
Лорън се изчерви от гняв, но във въпроса й прозвуча само учудване:
— Да се справим с какво? С една пошла авантюра?
— Лорън — изрече Ник, — аз те желая, знам, че и ти ме желаеш. Сигурно си ми сърдита заради това, че те въведох в света на секса, а после…
— Ами изобщо не съм ти сърдита! За нищо на света не бих заменила онази нощ. — Предпазливо отстъпи назад и добави: — Всъщност вече дори бях решила, че когато дъщеря ми стане на моята възраст, непременно ще ти се обадя. И ако си все още в „активна“ възраст, ще те по моля да ти я изпратя, за да…