Ник се хвърли напред и я сграбчи. Очите му пламтяха от гняв и желание.
— Ах, ти, красива, безобразна…
Устните му потърсиха нейните.
Лорън стисна здраво зъби и извърна глава.
— По дяволите, престани! — извика задъхано и зарови глава в гърдите му.
Поотпусна я леко, а когато заговори, гласът му беше пресипнал от смущение:
— Ако можех да престана, повярвай ми, щях да го направя. — Прокара пръсти през косите й, след което обгърна с длани лицето й и я накара да го погледне в очите. — След като си тръгна от Харбър Спрингс, непрекъснато мислех за теб. Днес, докато обядвах със съдружниците си, в мислите ми беше само ти. Не мога, просто не мога да спра.
Това негово признание сломи съпротивата й. Ник разбра, че тя се предаде по разтреперването на устните и. Той впи поглед в тях и потушените огньове в очите му лумнаха с буйни пламъци, когато наведе бавно глава.
— Това ли е „строго секретният“ проект, който изисква присъствието на Лорън тук? — гласът на Джим прекъсна целувката им и те рязко извърнаха глави.
Тя се измъкна от прегръдката на Ник.
— Това поставя Лорън в доста неудобно положение — продължи шефът й. — Първо, боя се, че Мери видя част от тази сцена, а тъй като тя ти е безумно предана, със сигурност ще приеме, че Лорън е виновницата за това.
Смразяващият ужас, който обзе младата жена при мисълта, че секретарката му ги е видяла, отстъпи пред изумлението от следващите думи на Джим:
— И второ — излъга невъзмутимо, — срещата в събота, която искаш от Лорън да отмени, съвсем случайно е с мен. И тъй като аз съм един от твоите най-стари и най-близки приятели, а освен това в седмицата има само седем вечери, смятам, че няма да бъде много спортсменско от твоя страна, ако се опиташ да ми отнемеш вечерта. — Ник сви вежди, но другият мъж продължи невъзмутимо: — И тъй като и двамата имаме намерение да се занимаваме с Лорън, смятам, че е редно да установим някакви основни правила. Ето например — взе да разсъждава той — почтена игра ли е това тук в кабинета или не? Аз имам голямото желание да съблюдавам…
Младата жена най-сетне възвърна способността си да говори.
— Не желая да слушам нито дума повече — извика тя и тръгна към кабинета на Мери.
Джим се отдръпна от пътя й, но продължи да се усмихва предизвикателно срещу Ник.
— Та както вече казах, Ник, имам голямото желание…
— Искрено се надявам — рязко го прекъсна той, — че имаш достатъчно основателна причина за тази твоя неочаквана визита.
Джим ехидно се изсмя:
— Ами всъщност да, имам. Къртис се е обаждал, докато ме нямаше. Мисля, че иска да говори за някаква сделка.
Когато чу името Къртис, Лорън настръхна. Така се казваше един от служителите, за които я бе предупредил Филип Уитуърт.
„Къртис иска да говори за някаква сделка.“
Тя се отпусна на стола си и се напрегна да чуе още нещо от разговора, но те бяха понижили гласове, а Мери пишеше на машина.
Къртис би могло да е по-скоро собствено име, отколкото фамилно. Майкъл Къртис беше името, което й даде Филип, но Джим спомена просто Къртис. Лорън потърси в чекмеджето на бюрото си телефонния указател на „Глобал Индъстрис“. Бяха посочени двама души с името Къртис — може би единият от тях беше въпросният човек. Тя не можеше да повярва, че Джим се свързваше с шпионина в компанията на Филип. Не, не и Джим.
— Ако нямаш какво да вършиш — остро прозвуча гласът на Мери Калахан, — ще се радвам да ти дам част от моята работа.
Лорън се изчерви и отново се залови със своите задължения.
Ник беше зает до края на деня, а когато стана пет часът, Лорън въздъхна с облекчение. Шумът по етажите възвестяваше края на поредния работен ден. Тя кимна разсеяно на жените, които й напомниха за уговорката да отиде с тях в заведението. Беше спряла погледа си върху Джим, който идваше към нея и се спря до бюрото й.
— Искаш ли да поговорим? — попита я.
— Е? — започна той, когато Лорън седна на кожения стол пред бюрото му. — Давай направо…
— Какво те накара да стоиш там и… и да слушаш всичко? Какво те накара да кажеш онези неща за нас… за теб и мен?
Джим се облегна назад и кисело се усмихна.
— Когато се върнах от обяд и открих, че си прехвърлена при Ник, аз се качих горе, за да се уверя, че се чувстваш добре. Мери ми каза, че току-що си влязла в кабинета му, ето защо отворих вратата, за да погледна дали нямаш нужда от помощ. И в този момент те видях — как му се усмихваш с ангелска усмивка, докато му предаваш съобщенията от други жени и отхвърляш предложението му за „авантюра“.
Той затвори очи и се засмя:
— О, Лорън, ти беше великолепна! Тъкмо си тръгвах, когато го отблъсна и му каза, че ще му се обадиш един ден, когато дъщеря ти стане на твоята възраст, за да може той, хм, да я посвети в секса, както, предполагам, е направил и с теб? — Отвори едното си око, видя пламналите й бузи и махна с ръка. — Както и да е, по всичко личеше, че ти доста добре се справяше с него. Вече бях решил да изляза, когато Ник ти каза, че не можел да мисли за нищо друго освен за теб. Ти захапа въдицата и започна да губиш сили, ето защо аз се обадих, за да ти дам възможността отново да дойдеш на себе си.