Тя отстъпи и му направи път да влезе, след което взе якето му и го закачи в шкафа. Когато се обърна, видя, че той се обляга на затворената външна врата, скръстил ръце пред гърдите си.
— Размислих обаче пак — ухили й се, — и смятам да оттегля едно от обещанията си. С удоволствие бих те ухапал.
— Ама че перверзен тип!
— Ела при мен и веднага ще ти покажа колко перверзен мога да бъда — покани я той.
Лорън предпазливо отстъпи крачка назад.
— В никакъв случай. Какво ще пиеш, кафе или кола?
— Каквото ти предпочиташ.
— Ще сваря кафе.
— Първо ме целуни.
Лорън го стрелна с поглед и влезе в кухнята. Докато приготвяше кафето, той стоеше на прага и я наблюдаваше.
— Достатъчна ли е заплатата, която ти давам, за да плащаш наема за този апартамент? — попита я.
— Не. Просто аз пазя жилището, в замяна на което пък те не ми искат наем. — Чу стъпките му и веднага се извърна към масата, за да постави чаши и чинийки.
— Липсвах ли ти? — попита Ник.
— А ти как мислиш?
— Добре. Колко ти липсвах?
— Днес да не би да си загубил самочувствие? — отвърна тя.
— Ами да.
— Така ли, защо?
— Защото бях повален от една двайсет и три годишна красавица и явно не мога да я прогоня от ума си.
— Много лошо — отбеляза Лорън, като безуспешно се опита да скрие радостта в гласа си.
— Нали — присмя се той. — Тя ми е като трън в очите като мазол на петата. Тази жена има очи на ангел, тяло, което ме опиянява, изразява се като професор по английски и има остър като скалпел език.
— Май ще трябва да благодаря.
Той плъзна длани по ръцете й, по раменете й и я при дърпа към себе си.
— Освен това — добави — аз я харесвам.
Той сведе глава и Лорън безпомощно очакваше да впие устни в нейните. Той обаче се насочи към шията и раменете й — топлите му устни погалиха всяко чувствително място, а после бавно тръгнаха към ухото й. Тя стоеше и трепереше. После той повтори:
— Целуни ме, Лорън.
— Не — промълви тя.
Той сви рамене и започна да целува другата й буза, след което се зае бавно да обхожда ухото й. Захапа възглавничката на ухото й и Лорън подскочи. Сякаш ток прониза и двамата.
— Господи! — промърмори Ник.
— Ник, моля те — прошепна немощно тя.
— За какво? Молиш ме да освободя и двама ни от това мъчение?
— Не!
— Не? — повтори и вдигна глава. — Ти не искаш да те целуна, да те съблека, да те любя?
Устните му бяха болезнено близо и Лорън гореше от желание да ги усети как се впиват в нейните. Вместо това той само приведе глава и лекичко ги докосна.
— Целуни ме — придумваше я дрезгаво. — Копнея за онази твоя целувка, която ми даде в Харбър Спрингс, за сладостта и топлината на тялото ти в моите прегръдки…
Тя се предаде с тихо стенание, плъзна длани нагоре по мускулестите му гърди и го целуна. Усети тръпката, която пробяга по тялото му, и стенанието миг преди да обвие ръце около нея.
Когато най-накрая той откъсна устни от нейните, тялото й гореше от желание и страст.
— Къде е спалнята? — прошепна й дрезгаво.
Лорън се отдръпна и го погледна. В сивите му очи гореше огнено желание. Тя си спомни последния път, когато беше погледнала тези настойчиви очи и се беше отдала на горещата му страст. Как я любеше в Харбър Спрингс, как я прегръщаше и я галеше така, сякаш не можеше да й се нарадва, как след това най-хладнокръвно я отпрати. За свой ужас и срам беше разбрала, че за него нямаше никакви задръжки да се люби нежно и страстно с една жена само заради чистото физическо удоволствие — без да изпитва емоционална привързаност към тази жена.
Сега я желаеше повече, отколкото в Харбър Спрингс и тя знаеше това. Усещаше го. Беше също почти убедена, че той изпитва към нея нещо повече от физическо желание, но нали и в Харбър Спрингс бе проявила глупостта да повярва на това. Този път искаше да е сигурна. Гордостта нямаше да й позволи да го остави да я използва пак.
— Ник — каза нервно, — мисля си, че ще бъде по-добре първо да се опознаем повече.
— Вече сме се опознали достатъчно — напомни й.
— Но аз имам предвид… бих искала да се опознаем по добре преди да… преди да започваме каквото и да било.
— Ние вече сме го започнали, Лорън — отвърна й с нетърпение в гласа. — И аз искам да го довършим. Ти също го желаеш.
— Не, аз… — Тя въздъхна, когато дланите му обхванаха гърдите й.
— Усещам, че ме желаеш страшно много — каза й. Ръцете му се плъзнаха надолу, сграбчиха я за бедрата и той я притисна към себе си. — Ти също можеш да усетиш колко много те желая и аз. При това положение какво още ни е нужно да знаем един за друг? Какво значение има всичко останало?
— Какво значение има всичко останало? — Лорън рязко се освободи от ръцете му. — Как изобщо можеш да ме питаш подобно нещо? Казах ти, че не съм в състояние да поддържам с теб само физическа връзка. Какво се опитваш да направиш с мен?