— Опитвам се да те вкарам в онази спалня там, за да можем да освободим болезненото напрежение, което се трупаше у нас в продължение на седмици. Искам да те любя цял ден. Или ако предпочиташ да ти го кажа още по откровено, искам…
— И след това какво? Искам да знам правилата, по дяволите! Днес се любим, но утре пак сме си само случайни познати и нищо повече, така ли? Утре, ако поискаш, можеш да се любиш с друга и на мене да ми е все едно, нали? Утре аз също мога да се любя с друг мъж и тогава на теб ще ти е все едно — така ли?
— Точно така — сопна се той.
Лорън разбра истината — както преди, така и сега той не изпитваше никакви чувства към нея. Само я желаеше повече. Изрече унило:
— Кафето е готово.
— Не кафето, аз съм готов — отвърна й грубо.
— Да, обаче аз не съм! — избухна тя. — Не съм готова да бъда твоя следобедна играчка през уикендите. Ако ти е писнало от мен, иди да си играеш с някоя, която умее просто така, между другото, да се забавлява с теб в леглото.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — запита я с леден тон.
„Искам да ме обичаш“ — помисли си Лорън.
— Нищо не искам — отвърна. — Просто си върви и ме остави на мира.
— Преди да си тръгна обаче, искам да ти дам един малък съвет — каза той със смразяващ тон. — Време е да пораснеш!
Лорън се почувства така, сякаш я беше зашлевил.
— Точно така, абсолютно си прав! Именно това ще правя. Още от днес започвам да раста и да правя това, което ме съветваш! Ще спя с всеки мъж, когото харесам. Но не и с теб. Ти си прекалено стар и циничен за моя вкус. А сега се махай веднага оттук!
Ник измъкна от джоба си малка кутийка и я пусна на кухненската маса.
— Имах да ти връщам чифт обици — заяви и бързо излезе от кухнята.
Лорън чу как външната врата се затръшна и с разтреперани пръсти взе кутийката. Очакваше, че вътре ще намери малките златни халки на майка си, но вместо тях видя блестящи перли, които изглеждаха като две големи, сияйни дъждовни капки. Тя рязко затвори кутийката. Коя ли от неговите приятелки ги беше загубила в леглото му? А дали пък това не беше „подарък“ за нея от Италия?
Грабна чантата си и един пуловер и побърза да излезе. Щеше да обиколи магазините, за да потърси подарък за рождения ден на Джим, и така щеше да забрави за изминалия един час. Ник Синклер нямаше да я преследва по вече. Трябваше да го изтрие от ума си. Тя дръпна най-долното чекмедже и се загледа в красивия пуловер, който беше изплела за този… този негодник!
Лорън го извади от чекмеджето. Джим носеше почти същия размер като Ник и сигурно щеше да му хареса много. Ще му го подари на него, реши тя въпреки острата болка, която изпита.
ГЛАВА 15
На другата сутрин, облечена в елегантен, тъмночервен велурен костюм, с весела усмивка на лицето, Лорън влезе в кабинета. Джим хвърли поглед към нея и се захили.
— Лорън, изглеждаш прекрасно… но не трябва ли да си горе по това време?
— Вече не — отвърна тя, подавайки му получената поща. Беше решила, че щом тяхната „игра“ се смяташе за приключена, Ник повече нямаше да изисква сутрешното й присъствие при него.
Обаче беше сгрешила. Пет минути по-късно, докато обсъждаха един доклад, който тя подготвяше, телефонът върху бюрото на Джим иззвъня.
— Ник е — каза той, подавайки й слушалката. Гласът му прозвуча като плющене на камшик:
— Моментално се качвай при мен! Казах, че те искам тук по цял ден, и съвсем не се шегувам. Идвай веднага, и по-живо!
Той тресна слушалката и Лорън остана да гледа в телефона така, сякаш току-що я беше ухапал. Не бе предполагала дори, че Ник може да говори с такъв тон. Никога досега не се бяха отнасяли с нея по такъв начин.
— Мисля… мисля, че ще е по-добре да се кача — каза и бързо се изправи.
Върху лицето на Джим беше изписано недоумение:
— Чудя се какво ли, по дяволите, го е прихванало?
— Мисля, че аз. — Видя многозначителната му усмивка, но в този момент нямаше време да мисли за това.
Няколко минути по-късно Лорън почука на вратата на Ник и влезе в кабинета. Изчака го цели две минути, за да я забележи. Той пишеше нещо и не обръщаше внимание на присъствието й. Накрая тя повдигна рамене с раздразнение и се приближи към бюрото му, като му подаде малката кутийка.
— Това не са обиците на майка ми и аз не ги искам — заяви му с каменно изражение. — Обиците на майка ми са обикновени златни халки, не перли. Те не струват и една десета от тези тук, но за мен са безценни. Държа много на тях и си ги искам. Дали си в състояние да разбереш това?