Изведнъж рязко се закова от решението, което й хрумна. Имаше и други големи корпорации в Детройт, на които им бяха нужни добри секретарки и които плащаха високи заплати. Когато отиде за тортата на Джим, ще си купи също и вестник. И още щом се прибере, ще започне да си търси нова работа.
Междувременно ще се обади на Джонатан ван Стайк, при когото се беше обучавала през последната година, и ще му предложи да му продаде рояла си. Той го беше поискал още щом го видя.
Въпреки болката, която изпита при мисълта, че ще го продаде, Лорън за пръв път от седмици наред почувства някакво облекчение. Ще си намери малък и евтин апартамент и ще се махне от това място. Дотогава ще се постарае да работи по възможно най-добрия начин в „Синко“ — и ако случайно дочуеше някое от имената, които интересуваха Филип, щеше да го забрави още в същия миг. Нека Филип да си върши сам мръсната работа. Тя не можеше и не желаеше да предаде Ник.
ГЛАВА 16
На следващата сутрин Лорън прекоси мраморното фоайе, понесла внимателно кутията с тортата за рождения ден на Джим, както и един пакет със сивия пуловер в него. Чувстваше се весела и освежена и се усмихна на един по-възрастен мъж в кафяв костюм, който отстъпи навътре в асансьора, за да й направи място.
Асансьорът спря на трийсетия етаж и вратите се разтвориха. Лорън забеляза точно насреща врата, на която имаше табелка с надпис „Глобал Индъстрис“ — отдел „Сигурност“.
— Извинете — каза мъжът в кафявия костюм. — Това е моят етаж.
Лорън се отдръпна и той се промъкна покрай нея. Тя го видя как тръгна право към отдел „Сигурност“.
Главните функции на тези отдели бяха да поддържат сигурността в производствените съоръжения на „Глобал Индъстрис“, и то най-вече в онези отдалечени съоръжения, разположени в различни краища на страната, където се провеждаха проучвания в даден момент или пък бяха свързани с някакви държавни поръчки. Тук обаче, в главното управление, отделът по сигурността се занимаваше най-вече с обработката на писмените материали и документи от различните сфери на дейност. Като директор на управлението в Детройт Джак Колинс намираше задълженията си за доста скучни, но влошеното му здраве и напредналата възраст го бяха принудили да приеме тази чиновническа работа.
Неговият помощник, един прекалено усърден, кръглолик мъж на име Руди, седеше, вдигнал крака върху бюрото си, когато Джак влезе.
— Какво има? — попита по-младият мъж и бързо свали крака.
— Може би нищо. — Колинс издърпа чекмеджето на бюрото си и извади папка с етикет „Доклад по разследването на Лорън Е. Данър: административен номер 98753“. Джак не харесваше особено много Руди. Макар и доста неохотно, той обясни: — Току-що получих доклада по разследването, което провеждаме за една секретарка в сградата.
— Секретарка ли? — В гласа на Руди прозвуча разочарование. — Не знаех, че правим поверителни разследвания и за секретарки.
— Обикновено не. В този случай й е възложена работа по строго секретен, изключително важен проект и компютърът автоматично извадил името й в списъка на хората, за които се изисква допълнително проучване от съображения за сигурност.
— И какъв е проблемът в случая?
— Проблемът е там, че когато следователите в Мисури направили проверка при предишния й работодател, той казал, че работила при него на непълен работен ден в продължение на пет години, докато посещавала колежа. А не на пълен работен ден, както смятал Уедърби от „Синко“.
— Значи е излъгала в молбата си, така ли? — попита колегата му, видимо заинтересуван.
— Да, но не точно за това. Тя всъщност не твърди, че е работила там на пълен работен ден. Работата е там, че е излъгала, като е написала, че никога не била посещавала колеж. Следователите в Мисури проверили в университета и открили, че тази жена не само че е завършила, но е получила и степен магистър.
— Защо тогава й е трябвало да пише, че не е посещавала колеж?
— Тъкмо това е едно от нещата, които малко ме притесняват. Щях да я разбера, ако беше написала, че е завършила колеж, без това изобщо да е вярно. Така би се надявала, че по-високото образование ще й даде по-големи шансове да получи работа.
— Какви са другите неща, които те притесняват?
Джак вдигна поглед към Руди, след което сви рамене.
— Никакви — излъга. — Просто искам да я проверя. През уикенда ще трябва да остана в болница за някои изследвания, но от понеделник започвам работа по този случаи.