— Какво ще кажеш, аз да я проверя, докато ти си в болницата?
— Ако решат да ме задържат за допълнителни изследвания, ще ти се обадя и ще ти обясня какво точно трябва да направиш?
— Днес е рожденият ми ден — обяви Джим, когато Лорън влезе в кабинета му. — Обикновено всяка секретарка носи торта за своя шеф, но ми се струва, че пък ти си прекалено отскоро тук, за да знаеш това. — Гласът му звучеше някак натъжено.
Тя се засмя весело. Досега изобщо не си беше давала сметка какво бреме е бил за нея ангажиментът, който пое пред Филип Уитуърт. И ето, че сега товарът изведнъж се смъкна от гърба й.
— Не само че съм ти направила торта, но имам също и подарък за теб — уведоми го засмяно. — Подарък, който съм направила сама.
Джим разопакова пакета, който тя му подаде, и остана безкрайно доволен от пуловера.
— Не трябваше… Но съм толкова щастлив.
— Това беше начин да ти кажа честит рожден ден и да ти благодаря за помощта, която… за толкова много неща — завърши тя.
— Като стана дума за „много неща“, Мери ми каза, че Ник бил като буренце с динамит, готово да експлодира при първата искра. Каза ми още, че засега издържаш на натиска. Ти си спечелила нейната подкрепа — добави тихо.
— Аз също я харесвам — отбеляза Лорън, а очите й помръкнаха още при самото споменаване на Ник.
Джим изчака, докато тя тръгне към кабинета на Ник, след което позвъни по телефона.
— Мери, какво е положението горе при вас тази сутрин?
— Доста нажежено — засмя се тя.
— Ник ще си бъде ли в кабинета днес следобед?
— Да, защо?
— Защото съм решил да му драсна една клечица и да видя какво ще стане.
— Джими, само това недей! — изрече тя с тих, остър глас.
— Ще се видим малко преди пет, хубавице — засмя се той, без да обръща внимание на предупреждението й.
Когато Лорън се върна от обяд, върху бюрото си видя ваза с разкошен букет от две дузини невероятни червени рози. Тя извади картичката от плика и направо се втрещи от изумление. На нея пишеше: „Благодаря ти, скъпа моя“, последвано от инициала Дж.
Когато вдигна очи, видя Ник да стои на прага, опрял се на рамката на вратата.
— От някой таен обожател може би? — попита саркастично той.
Това беше първата му хаплива забележка, отправена към нея през последните четири дни.
— Не може да се каже, че е чак толкова таен — измъкна се Лорън.
— Кой е той?
Тя настръхна. Изглеждаше й толкова разгневен, че намери за по-благоразумно да не споменава името на Джим.
— Не съм много сигурна.
— Не си много сигурна? Колко на брой са мъжете с инициал Дж., с които се срещаш? И колко от тях смятат, че заслужаваш да ти изкажат благодарност с рози за повече от сто долара?
— Повече от сто долара? — повтори Лорън, толкова ужасена от цената, че изобщо не обърна внимание на факта, че Ник очевидно беше чел картичката.
— Явно добре напредваш в някои неща — присмя и се той.
Тя успя да запази самообладание и вдигна дръзко глава:
— Просто вече си имам доста по-добри учители!
Той й хвърли леден поглед, след което рязко се обърна и си влезе в кабинета. През останалата част от деня не я потърси за нищо.
Точно в пет без пет Джим влезе в кабинета на Мери облечен в сивия пуловер, придържайки две чинии с четири парчета торта. Той остави чиниите върху празното бюро на Мери.
— Къде е Мери? — попита.
— Излезе преди около час — отвърна Лорън. — Каза ми да ти предам, че най-близкият пожарогасител се намира до асансьорите, макар и да не знам какво точно имаше предвид. Ей сега ще се върна. Трябва да занеса тези писма на Ник.
Когато тръгна, тя се загледа в писмата, които държеше, и беше съвсем неподготвена за онова, което се случи.
— Липсваш ми, мила моя — каза Джим и бързо я дръпна в прегръдките си.
Миг по-късно така внезапно я пусна, че младата жена почти залитна.
— Ник! — извика той. — Виж какъв пуловер ми подари Лорън за рождения ми ден. Сама го е изплела. А пък аз ти донесох парче от моята торта — и тя е направена от нея — Преструвайки се, че не забелязва изражението на Ник, Той се усмихна и добави: — Трябва веднага да се връщам. — После се обърна към Лорън: — Ще се видим по-късно, любов моя.
След което излезе.
Вцепенена от ужас и изумление, тя го гледаше втренчено как се измъква. Все още стоеше с широко отворени очи, когато Ник рязко я сграбчи и я обърна към себе си.
— Ти, малка, отмъстителна кучко, ти си му дала моя пуловер! Какво друго е получил той от онова, което принадлежи на мен?
— Какво друго? За какво говориш?
— За твоето прелестно телце, миличка. Ето за какво говоря.