Когато най-накрая майка му слезе от горния етаж първите й думи бяха: „Какво искаш, Николас?“ Той й поднесе подаръка и обясни, че сам го е избрал за нея. Когато тя понечи да го сложи под дървото, той я помоли да го отвори още тогава… — Мери трябваше да избърше очите си, преди да завърши: — Майка му отвори пакетчето, хвърли поглед към изящната кутийка и заяви: „Аз не взимам хапчета, Николас — ти добре знаеш това.“ Подаде кутийката на прислужничката и каза: „Госпожа Едуардс обаче взима хапчета. Сигурна съм, че на нея ще й свърши добра работа.“ Ники погледна как подаръкът му отиде в джоба на прислужничката, след което любезно изрече: „Весела Коледа, госпожо Едуардс.“ После погледна към майка си и добави: „Ние с Мери вече трябва да тръгваме.“
Не проговори нито дума, докато стигнахме до спирката на автобуса. Аз едва успявах да сдържам сълзите си, но лицето на Ники беше… напълно безизразно. Точно на спирката той се обърна към мен и измъкна ръката си от моята. После ми каза сериозно с детското си гласче: „Повече нямам нужда от нея, Мери. Вече съм пораснал достатъчно. Отсега нататък не ми е нужен никой.“ — Гласът й затрепери: — След това никога повече не ми разреши да го водя за ръка. — Настъпи момент на мъчително мълчание, след което Мери продължи: — Оттогава досега, поне доколкото знам, Ник никога повече не е купувал подарък за жена — освен за баба си и за мен. Според онова, което е чувала Ерика от неговите приятелки, той е невероятно щедър по отношение на парите, но никога не им прави подаръци. Вместо това им дава пари и им казва сами да си изберат нещо, което ще им хареса.
Лорън си спомни красивите обици, които й беше дал, както и презрителния начин, по който тя го уведоми, че не ги иска. Сърцето й се сви.
— Защо майка му е искала да забрави за него, защо се е държала така, сякаш той изобщо не съществува?
— Мога само да предполагам. Тя е била член на една от най-прочутите фамилии в Грос Поант. Известна красавица, кралица на красотата. За хора като тях кръвните връзки стоят над всичко. Те всички имат пари, затова общественият им авторитет се гради най-вече върху престижа на техните родови връзки. Когато се омъжи за бащата на Ник, тя беше изолирана. В днешно време нещата се промениха — парите сами по себе си вече са авторитет. Сега Ник се движи в нейните социални кръгове и тотално засенчва и нея, и съпруга й. И, разбира се, никак не му вреди това, че е не само безбожно богат, но и много красив.
Обаче в онези години Ник сигурно й е напомнял за социалното й падение. Нито тя, нито вторият му баща някога са пожелавали да го видят. Трябва лично да познаваш тази жена, за да разбереш колко е безсърдечна. Единственият човек, който има някакво значение за нея, това е доведеният брат на Ник — него наистина го обича.
— За Ник сигурно е доста болезнено, когато я вижда.
— Едва ли. Обичта му към нея угасна още в деня, когато тя даде подаръка му на прислужницата. Беше едва петгодишен, но притежаваше онази сила и непоколебимост, които му бяха нужни, за да го постигне още тогава.
В този момент на Лорън внезапно й се прииска да удуши майката на Ник, след което да го намери и му даде цялата си любов, независимо дали той я желаеше или не.
Точно тогава до тяхната маса се появи Тони и подаде на Мери листче с някакво име върху него.
— Този човек те потърси по телефона. Каза, че са му необходими някакви документи, които били заключени в твоя кабинет.
Тя погледна към бележката.
— Струва ми се, че ще трябва да се връщам. Лорън остани и си довърши спокойно обяда.