Лорън зяпна.
— Какво искаш да ми кажеш? Нима не те интересува, че мога да предавам на Филип всичко, което знам?
— Не го правиш.
— Как можеш да си толкова сигурен?
— Въпрос на нормална логика. Ако беше решила да ни шпионираш, нямаше да дойдеш тук при мен, за да си подадеш молбата за напускане и да ми кажеш, че си роднина на Уитуърт. Освен това ти си влюбена в Ник, а си мисля, че той също е влюбен в теб.
— Аз обаче не мисля така. А дори и да е влюбен, в мига, в който открие с кого имам роднински връзки, той ще се откаже от мен. Ще поиска да разбере как така се е случило да кандидатствам за работа именно в „Синко“, но никога няма да повярва, че е било съвпадение, даже и ако се опитам да го излъжа, макар че не мога да го направя…
— Лорън, една жена може да признае почти всичко на един мъж, стига да избере подходящ момент за това. Изчакай, докато Ник се върне, и тогава…
Когато тя категорично поклати глава, той я заплаши:
— Ако напуснеш просто така, без предупреждение, няма да ти дам добри препоръки.
— Аз и не очаквам такива.
Джим я изгледа как излезе от кабинета му. В продължение на няколко минути той остана съвсем неподвижен, замислено смръщил вежди. После протегна ръка и взе телефонната слушалка.
— Господин Синклер — прошепна секретарката на Ник, за да не смущава останалите седем крупни американски индустриалци, които бяха насядали около съвещателната маса, за да обсъждат международно търговско споразумение. — Извинявайте, че ви прекъсвам, сър, но по телефона ви търси господин на име Джеймс Уилямс…
Ник само кимна, вече отмествайки стола си назад, а по лицето му не се появи и следа от тревогата, която го обзе при това ненадейно прекъсване. Явно нещо сериозно се е случило и Мери е накарала Джим да му се обади. Секретарката го въведе в една изолирана стая и той веднага грабна слушалката.
— Джим, какво се е случило?
— Нищо, просто имах нужда от едно напътствие.
— Напътствие ли? — повтори Ник ядосано, защото не можеше да повярва. — Аз съм в средата на международна търговска среща, а ти…
— Знам, затова ще бъда кратък. Новият търговски директор, когото наех, ще може да започне работа при нас след три седмици, на петнайсети ноември.
Ник гневно изруга.
— И какво от това?
— Ами, обаждам ти се, защото искам да знам дали ще имаш нещо против той да се яви на работа през ноември или предпочиташ да го оставиш да изчака, за да започне през януари, както беше първоначалната ни уговорка Аз…
— Просто не мога да повярвам! — прекъсна го вбесен той. — Не ме интересува кога точно ще започне, и ти много добре знаеш това. Петнайсети ноември е добре. Какво друго?
— Ами това е — отвърна невъзмутимо Джим. — Как е в Чикаго?
— Бурно! — изръмжа приятелят му. — Ако искаш, ела да ми помогнеш, щом ме измъкваш от тази среща само за да ме питаш за…
— Добре, извинявай. Оставям те. А, между другото, тази сутрин Лорън подаде молба за напускане.
Сякаш някой му зашлеви плесница.
— Ще говоря с нея в понеделник, когато се върна.
— Няма да можеш… тя напуска веднага. Мисля, че възнамерява утре да замине за Мисури.
— Явно си започнал да позагубваш неотразимия си чар — отвърна язвително Ник. — Досега обикновено все се влюбваха в теб, та ти се налагаше дори да ги прехвърляш по други отдели само за да ги разкараш от главата си. Лорън обаче ти е спестила този проблем.
— Тя не е влюбена в мен.
— Това си е твой проблем, не мой.
— По дяволите, твой е, и още как! Именно ти искаше да играеш сексуалните си игрички с нея, а когато тя ти отказа, реши да й извадиш душата от работа. Тя е влюбена тъкмо в теб, а ти я караше да ти предава съобщенията на други жени, караше я да…
— На Лорън изобщо не й пука за мен, а освен това нямам време да обсъждам това с теб.
Той тресна телефонната слушалка и тръгна към заседателната зала. Седем души вдигнаха очи към него с израз на нещо смесено между любезна загриженост и укор. Имаха взаимното споразумение никой да не приема обаждания по време на срещите, освен в случаи на крайно спешни повиквания. Ник седна на мястото си и изрече хладно:
— Извинявам се за прекъсването. Секретарката ми е надценила важността на един проблем и е препратила обаждането директно към мен.
Опита се да се съсредоточи върху настоящата сделка, но в съзнанието му непрекъснато беше Лорън. Точно в средата на разгорещена дискусия за пазарните права той я видя как се смее, обърнала лице към слънцето, а косите й се развяваха, докато се носеха по водите на Мичиганското езеро.