Спомни си как вдигна очи към пленителното й лице. „И какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти е по мярка?“
„Ще те превърна в красив жабок.“
Вместо това обаче го беше превърнала в маниак! Цели две седмици вече ревността го докарваше до лудост. При всяко позвъняване на телефона й той се питаше кой ли от нейните любовници се обажда. Всеки път, когато някой от подчинените му мъже отправеше поглед към нея, го обхващаше желание да му избие зъбите.
Утре тя щеше да си тръгне. В понеделник нямаше да я види. Така беше най-добре и за двамата. Беше най-добре за цялата проклета корпорация — служителите бързаха да се отстранят от пътя му, щом го видеха да се задава!
Срещата завърши в седем часа и веднага след вечерята Ник помоли да го извинят, за да се качи в апартамента си. Докато пресичаше фоайето на модерния хотел, за да стигне до асансьорите, той мина покрай витрината на луксозен магазин за бижута. Погледът му моментално беше привлечен от великолепен медальон с рубин и искрящи диаманти и той се спря. Погледна към обиците в комплект с медальона. Ами ако купи този медальон на Лорън, може би… Внезапно отново се почувства като малкото момченце, което стоеше до Мери и купуваше емайлирана кутийка за хапчета.
Извърна рязко глава и се отдалечи. Яростно си напомни, че с подаръци не би могъл да спечели любовта й. Нямаше да се моли на Лорън да си промени решението. Нямаше да се моли никога и на никого.
През следващия час и половина остана до телефона в апартамента си, за да отговори на хората, които го бяха търсили, както и да уреди проблемите, възникнали в негово отсъствие. Когато затвори телефона, беше почти единайсет. Отиде до прозорците и се загледа в светлините на Чикаго.
Лорън си тръгваше. Джим каза, че била капнала от изтощение. Ами ако е болна? Ами ако е бременна? По дяволите, даже и да е, какво от това? Дори не можеше да бъде сигурен дали детето е негово или на някой друг.
Някога можеше и да е сигурен. Някога той беше единственият мъж в нейния живот. Сега вече дори той самият можеше да понаучи някои неща от нея, помисли си с яд.
Спомни си за онзи неделен следобед, когато отиде в апартамента й за да й даде обиците. Когато пожела да се любят, тя се вбеси и направо избухна. Повечето други жени щяха да останат доволни от подобно негово предложение, но не и Лорън. Тя искаше от него да изпитва чувства, да бъде свързан е нея не само сексуално, но и емоционално. Искаше някаква вярност от негова страна.
Ник се изтегна на леглото. По-добре, че си тръгваше, реши гневно. Нека да си върни у дома и да си намери някой провинциален мухльо, който да й пълзи в краката, да й обяснява колко я обича и да се обвързва с нея, както тя му поиска.
Срещата се възобнови точно в десет часа на другата сутрин. И тъй като всички участници бяха големи индустриалци, чието време беше изключително ценно, всеки беше изключително точен. Председателят на срещата погледна към шестимата мъже около заседателната маса и каза:
— Днес Ник Синклер ще отсъства. Помоли ме да ви обясня, че тази сутрин бил повикан да се върне в Детройт по някакъв много спешен проблем.
— Всички ние имаме спешни ангажименти, които ни чакат — измърмори недоволно един от присъстващите. — Какъв, по дяволите, може да бъде проблемът на Ник, че да възпрепятства присъствието му тук?
— Каза, че име някакъв проблем е работниците си.
— Това не е извинение! — избухна друг. — Ние всички имаме проблеми с работниците.
— Аз му напомних същото — отвърна председателят.
— И какво ти отговори.
— Заяви, че точно такъв проблем с работниците нямал никой от нас.
Лорън отнесе куфарите до колата си, след което се спря и вдигна очи към покритото с облаци октомврийско небе. Сигурно щеше да завали или дъжд, или сняг, помисли си мрачно.
Върна се обратно в апартамента, но остави вратата леко открехната, за да може да я бутне с крак, когато пак се върне натоварена с багаж. Краката й бяха мокри от газенето през малките локвички по тротоара — тя машинално се наведе и свали гуменките. Мислеше да бъде с тях докато кара към къщи, затова трябваше да ги изсуши по най-бързия начин. Занесе ги до кухнята, сложи ги във фурната, включи я на подгряване и остави вратичката леко отворена.
Качи се горе, обу си други обувки и затвори последния куфар. Единственото, което й оставаше сега, беше да на пише бележка за Филип Уитуърт и после да потегля. Очите й се насълзиха и тя побърза да ги изтрие. След това взе куфара и го понесе надолу.
Чу стъпки, идващи от кухнята зад гърба й. Безкрайно изненадана, тя рязко се обърна и замръзна на мястото си когато видя как от кухнята се появи Ник. Забеляза безумните искри в очите му и си помисли с ужас, че е разбрал за Филип Уитуърт.