Тя изпусна куфара и бързо заотстъпва назад. В бързината обаче кракът й се закачи за крака на канапето, тя загуби равновесие и се приземи право по гръб върху възглавниците.
Очите на Ник блеснаха развеселено и той се загледа в прелестната красавица, просната съблазнително върху канапето.
— Поласкан съм, скъпа, но бих предпочел първо да се нахраня. Какво друго можеш да ми поднесеш освен печени обувки?
Лорън побърза да се вдигне на крака, като го гледаше предпазливо. Въпреки шеговития му тон лицето му беше строго, тялото му — напрегнато. Тя внимателно отстъпи назад, за да бъде по-далеч от него.
— Спри се — нареди й с мек тон.
Лорън отново се вцепени.
— Защо… защо не си на международната търговска среща?
— В действителност аз самият си задавах същия въпрос вече няколко пъти тази сутрин. Зададох си го, когато изоставих седем души, които се нуждаят от моя глас за жизненоважни решения. Зададох си го, когато жената, която седеше до мен в самолета, повърна в торбичка.
Лорън с мъка потисна нервния си смях. Той беше напрегнат, беше ядосан, но не беше разгневен. Сигурно не знаеше за Филип.
— Зададох си този въпрос — продължи — и когато буквално изхвърлих някакъв възрастен мъж от задната седалка на едно такси, за да се кача на негово място, защото се боях, че ще пристигна тук прекалено късно.
Младата жена отчаяно се опитваше да разгадае какво означава това негово настроение.
— Щом вече си тук — изрече с разтреперан глас, — ще ми обясниш ли какво искаш?
— Искам теб.
— Казах ти, че…
— Знам какво си ми казала — прекъсна я нетърпеливо Ник. — Каза ми, че съм прекалено стар и циничен за теб. Нали така?
Тя кимна утвърдително.
— Лорън, аз съм само с два месеца по-възрастен от времето, когато бяхме заедно в Харбър Спрингс. Макар че наистина се чувствам дяволски по-стар сега, отколкото тогава, факт е обаче, че тогава ти съвсем не ме смяташе за прекалено стар за тебе, а истината е, че и днес не ме смяташ за такъв. Сега ще донеса багажа от колата ти и можеш да започнеш да си разопаковаш нещата.
— Прибирам се у дома, Ник — каза Лорън тихо, но решително.
— Не, няма да се прибираш — заяви неумолимо той. — Ти принадлежиш на мен и ако ме предизвикаш, ще те занеса в леглото и ще те накарам да си го признаеш там.
Знаеше, че той наистина можеше да направи тъкмо това. Тя отстъпи още крачка назад.
— Единственото, което ще докажеш, е твоето физическо надмощие над мен. Каквото и да си призная в подобно положение, то няма да има никаква реална стойност. Истината е, че аз не желая да ти принадлежа по абсолютно никакъв начин!
Ник се усмихна мрачно.
— Аз обаче искам да ти принадлежа… по всякакъв възможен начин.
Сърцето й едва не изхвръкна от гърдите. Какво искаше да й каже с това, да й принадлежи. Интуитивно усещаше, че й правеше предложение за женитба, но поне и предлагаше себе си. Какво ли щеше да стане, ако точно сега му каже за Филип Уитуърт?
Ник заговори с тон, в който се усещаше отчаяние:
— Като се има предвид какъв неморален и безскрупулен циник съм аз… помисли си само колко благотворно влияние можеш да имаш върху мене.
Лорън отпусна глава, борейки се със сълзите, а косата й падна като тежка завеса пред лицето й. Този път нямаше да устои и щеше да се превърне във влюбена в своя шеф секретарка, която поддържа тайна любовна връзка с него. Беше на път да заложи гордостта и достойнството си за несигурната възможност да го накара да я обича. Щеше да поеме риска да я намрази, когато най-напред му признае за Филип.
— Лорън — изрече дрезгаво Ник, — обичам те.
Невярваща, тя се втренчи в него с насълзени си очи. Като видя сълзите й, сърцето му се сви от чувството за мъчително поражение.
— Да не си посмяла да плачеш — предупреди. — Никога досега не съм казвал това на друга жена и…
Думите му пресекнаха, защото Лорън най-неочаквано се хвърли в прегръдките му. Той неуверено я хвана за брадичката и се вгледа в лицето й. Гъстите мигли и сините й очи плуваха в сълзи. Преди да му отговори, Ник стана напрегнат, приготви се да чуе отказа, за който мислеше с такъв ужас през целия път от Чикаго.
— Ти си толкова красив — прошепна тя. — За мен ти си най-красивият…
Ник изстена и впи устни в нейните. Вложи в целувката си цялата ненаситна страст, която го беше горяла в продължение на седмици. Целуваше я бурно, ненаситно, нежно, но все не му беше достатъчно. Накрая с мъка успя да откъсне устни от нея, като се бореше с желанието на своето тяло, обгърна я с ръце и я притисна към побеснялото си сърце.