Выбрать главу

— Лорън?

Отдавна минаваше полунощ. Тя наклони глава и му се усмихна, докато танцуваха.

— Хммм?

— Бих искал да си тръгнем.

Желанието, изписано в очите му, веднага й даде да разбере причината. Тя само кимна и покорно слезе с него от дансинга.

Тъкмо си мислеше, че това е най-прекрасната вечер в живота й, когато чу познат глас, от който изпита панически ужас.

— Ник — каза Филип Уитуърт с престорена сърдечност. — Радвам се да те видя.

Лорън застина. „О, не! Не тук, не точно така!“ — молеше се като обезумяла.

— Струва ми се, че досега не си ни запознавал с тази млада дама — добави Филип и повдигна вежди към Лорън. Едва не й прилоша от облекчение при тези негови думи.

Лорън насочи поглед към Каръл Уитуърт, а после и към Ник. Майка и син стояха един срещу друг като възпитани непознати — стройна, величествена, русокоса жена и висок загадъчно красив мъж, който имаше нейните сиви очи. С хладна вежливост Ник й ги представи като „Филип Уитуърт и неговата съпруга Каръл“.

Няколко минути по-късно в лимузината младата жена усети, че той я наблюдава. Накрая попита:

— Какво има?

Тя смутено пое дъх.

— Каръл Уитуърт е твоята майка. Мери ми каза преди няколко дни.

Лицето му не трепна.

— Да, така е.

— Ако аз бях твоя майка — прошепна, като извърна глава настрани, — щях да бъда толкова горда с теб. Всеки път, когато те видех, щях да си мисля, че този красив, елегантен, силен мъж е моят…

— Твоят обожател — довърши Ник, привлече я в обятията си и започна да я целува с нежна страст.

Лорън зарови пръсти в гъстата му тъмна коса и прошепна:

— Обичам те.

От гърдите му се изтръгна въздишка:

— Вече бях започнал да си мисля, че никога няма да чуя това от теб.

Лорън се сгуши в прегръдките му, но задоволството и беше съвсем краткотрайно. Облекчението, че Филип Уитуърт не я разобличи, се измести от тревога. Като се престори, че не познава Филип и Каръл, всъщност стана съучастничка в грозна измама. Обзе я ужас. Ще му каже, след като се любят. Трябваше да му го признае преди примката на измамата й да се затегне около нея.

Когато влязоха в нейното жилище, Ник свали от раменете й пелерината и я захвърли върху един стол. После съблече смокинга си и Лорън усети гореща възбуда. Тя се обърна и отиде към прозореца. Усетила присъствието на Ник зад гърба си, попита с треперещ глас:

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не.

Той плъзна ръка около кръста й, придърпа я към себе си и я целуна по слепоочието. Дишането й се учестен, когато топлите му устни докоснаха ухото й, после — тила й. Едната му длан се спусна между бедрата й, а с другата нежно обгърна гърдата й. Неговото докосване й донесе безкрайна наслада и предизвика силно желание.

Разтворените му устни се притискаха към нейните. Целуваше я със страст, която непрекъснато нарастваше, докато достигна връхната си точката.

Подтиквана едновременно от любов и от страх да не го загуби, Лорън изви тялото си с трескавото желание както да сподели, така и да подхрани страстта му. Усети как дъхът му пресекна, а когато погали гърба му, той я притисна плътно към себе си.

Ник усещаше, че Лорън го целува така, както никога не го бе правила, и сладострастно се потриваше в тялото му, като предизвикваше мощните вълни на желание, които го обливаха непрекъснато. Когато Лорън започна да разкопчава ризата му, той погледна ръцете й, а в предателското му съзнание се възстанови картината на същия момент в Харбър Спрингс — тогава обаче той трябваше да постави ръката й върху ризата си и да я накара да го разкопчае. Онази нощ тя беше невинна и стеснителна. Очевидно вече бе натрупала доста голям опит.

Ник усети съжаление и разочарование. Хвана ръката й и я спря.

— Ще ми приготвиш ли едно питие? — попита той, изпълнен с отвращение от самия себе си заради това, което мислеше и чувстваше към нея.

Лорън се сепна от остротата в гласа му и отпусна ръце. Отиде до барчето, наля му бърбън с вода и му подаде чашата. Леко се усмихна, като видя, че тя помни каква е любимата му напитка, но без да каже нито дума, той вдигна чашата си и отпи.

Младата жена беше объркана от неговото поведение, а следващите му думи направо я шокираха:

— Давай да си изясним тази работа, за да престана да се чудя. Колко са били?

Тя го погледна втренчено.