— Лорън — прошепна, — аз също те обичам.
В отговор тя обви ръце около врата му и се притисна към него, разпалвайки страстта му. Той наведе глава и я целуна. Меките й устни го накараха да загуби всякакъв контрол над себе си. С приглушено стенание я положи на леглото, а устните и ръцете му я обсипваха с целувки и ласки на необуздана, настойчива сласт.
Лорън усети, че тази нощ любовта на Ник е някак по-различна. В Харбър Спрингс той се отнасяше към нея подобно на изкусен маестро, който държи познат инструмент с вещи, опитни ръце. Тази нощ имаше някаква томителна нежност и почтителност в начина, по който ръцете му я галеха и я възбуждаха. В Харбър Спрингс страстта му беше добре контролирана. Тази вечер желанието му беше неудържимо.
Устните му докоснаха гърдите й, езикът му галеше зърната им и Лорън вече не беше в състояние да мисли. Зарови пръсти в гъстата му коса и притисна главата му към гърдите си.
— Искам те — шепнеше дрезгаво той. — Така те искам! Всеки допир на неговите търсещи пръсти, всяко погалване на устните и езика му я издигаше все по-високо и по високо в един свят, където не съществуваше нищо друго освен бурната красота на неговата любов.
Когато ръцете му разделиха бедрата й, Лорън изстена и изви хълбоци към него. Всички задръжки на Ник рухнаха. Той впи устни в нейните и се потопи в неимоверната й топлина.
— Движи се с мен, мила моя — помоли Ник с хрипкав глас, а когато Лорън го направи, той изстена.
Дълбоките тласъци водеха младата жена към екстаз. Той избухна с такава мощ, че от гърлото й се изтръгна приглушен писък. Ник я притисна още по-силно и с един последен, мощен тласък се присъедини към нея в блажено опиянение.
Рано на другата сутрин тя се събуди стреснато от рязкото иззвъняване на телефона. Пресегна се през Ник и вдигна слушалката.
— Джим е — теб търси — каза и му подаде телефона.
Като приключи разговора, той прокара ръце през косата си и със съжаление изрече:
— Днес ще трябва да замина за Оклахома. Преди няколко месеца купих една петролна компания, притежавана от човек, който с течение на годините беше настроил враждебно всичките си служители. Моите хора се опитваха да се споразумеят със същите служители за новите им договори, но те са свикнали да получават обещания, които не се изпълняват. Сега настояват да говорят с мен, иначе щели да вдигнат стачка.
— Ще се видим утре в офиса — обеща Ник на входната врата няколко минути по-късно. Взе я в прегръдките си за една дълга целувка, след което неохотно я пусна. — Може и да ми се наложи да летя цяла нощ, за да се върна обратно, но утре ще бъда тук. Обещавам.
ГЛАВА 18
В понеделник сутринта, докато вървеше към кабинета си, усещаше любопитните погледи на колегите си. Окачи палтото си и продължи към своето бюро, където завари Сюзан Брук и още пет шест други жени.
— Какво се е случило? — попита.
Беше безкрайно щастлива — Ник й се беше обадил вече два пъти от Оклахома, а днес щеше да се върне.
— Ти ще ни кажеш — отвърна Сюзан. — Това не си ли ти?
Разгърна върху бюрото й неделния вестник. Очите на Лорън се разшириха от удивление. Цяла, страница беше посветена на благотворителния бал за детското здравеопазване. В средата имаше снимка на нея самата… заедно с Ник. Танцуваха и той я гледаше усмихнат. Текстът отдолу гласеше: „Детройтският индустриалец Дж. Николас Синклер и неговата придружителка“.
— Много прилича на мен, нали? — опита се да се пошегува Лорън. — Ама че удивителна прилика, нали? — Не искаше връзката й с Ник да става публично достояние, докато не дойдеше подходящият момент за това, а и определено нямаше желание колегите й да започнат да се отнасят с нея по-различно, отколкото досега.
— Искаш да кажеш, че това не си ти? — попита разочаровано една от жените. Нито една от тях не обърна внимание на внезапната тишина, която се възцари в кабинета.
— Добър ден, дами — Лорън чу зад гърба си гласа на Ник.
Шест изумени жени вторачиха очаровани погледи в Ник, който се приведе над Лорън.
— Здравей — каза, а устните му бяха толкова близо до ухото й, че тя не смееше да обърне главата си, за да не би да я целуне пред всички. Ник хвърли поглед към вестника върху бюрото й. — Изглеждаш прекрасно, но кой е този грозен мъж, с когото танцуваш? — Без да дочака отговор, той се изправи, поразроши косата й и се отправи към кабинета на Джим.
Лорън потъна в земята от срам и притеснение. Сюзан Брук повдигна вежди и шеговито изрече:
— Каква удивителна прилика наистина!