Ник излезе от кабинета на Джим няколко минути по-късно и помоли Лорън да се качи горе при него. Щом и двамата се озоваха в неговия кабинет, той я привлече в обятията си.
— Липсваше ми — прошепна й, после въздъхна и неохотно я пусна. — Ще ми липсваш и още повече — след час трябва да замина за Казано. Роси не могъл да се свърже с мен затова се обадил на Хорас Моран в Ню Йорк. По всичко личи, че някакви американци слухтят из селото и разпитват за него. Изпратих да проверят какво е положението. Междувременно Роси се е покрил някъде и нямам никаква връзка с него.
Джим ще дойде с мен. Бащата на Ерика изпаднал в паника и я изпратил в Казано, за да се опита да успокои Роси. Тя говори малко италиански Ще се върна в сряда, най-късно в четвъртък. — Той се смръщи. — Лорън, досега не съм ти обяснявал за Ерика…
— Мери ми обясни — отвърна тя. Беше много нещастна от предстоящото му заминаване. Не само че щеше да й липсва, но се налагаше да отложи момента, когато щеше да му каже за Филип.
— Защо ще идва и Джим?
— Когато директорът на „Синко“ се оттегли от работа следващия месец, Джим ще заеме неговия пост. По време на пътуването ще можем да обсъдим някои непосредствени задачи, както и някои дългосрочни планове за „Синко“. — Той й се усмихна. — Освен това съм благодарен на Джим за намесата му в нашия живот и съм решил и аз също да се намеся в неговия. Ще го отведа в Италия защото там ще бъде Ерика, и… Виждам, че разбираш моите намерения — каза, когато тя се усмихна.
Прегърна я още веднъж, след което отиде до бюрото си и започна да прибира различни документи в куфара то си.
— Ако Роси се обади пак, казах на Мери да те свързва с него, независимо къде се намираш в момента. Успокои го, че вече съм тръгнал и че няма за какво да се притеснява. В момента четири наши лаборатории изследват проби от рецептата на Роси. До две седмици трябва да разберем дали е гений или мошеник, но дотогава ще приемем, че не е мошеник, и ще гледаме да му угаждаме.
Лорън го слушаше с възхищение. Ако е омъжена Ник, това ще означава редовно да бъде повличана от вихъра.
— Между другото — вметна той и Лорън моментално застана нащрек — тази сутрин ми се обади един репортер. Знаят коя си, както и това, че ние с теб ще се оженим. Боя се, че щом историята се разпространи, от пресата ще за почнат да те преследват.
— Откъде са разбрали всичко това? — попита смаяно младата жена.
Той я погледна с лукава усмивка.
— Аз им казах.
— А не знаят ли случайно кога и къде точно ще се оженим?
— И за това ще ги уведомя. — Той затвори куфарчето си — Искаш ли голяма сватба със стотици гости… или ще приемеш само мен заедно с твоето семейство и неколцина приятели? Когато се върнем от сватбеното ни пътешествие, можем да организираме тържество и така ще изпълним социалния си дълг към всички останали, които познаваме.
Лорън знаеше какво огромно бреме би била една голяма сватба за баща й, освен това гореше от желание по-бързо да стане съпруга на Ник.
— Теб и скромна сватба — отвърна тя.
— Чудесно. — Той се захили. — Защото иначе ще взема да се побъркам, докато чакам да те направя моя. Пък не съм особено търпелив мъж.
— Сериозно? Изобщо не съм го забелязала.
— Хитруша — каза гальовно той, след което добави: — Написал съм чек и съм го дал на Мери. Сложи си го в банката, вземи си отпуск за няколко дни и си накупи всичко необходимо за сватбата. Чекът е за доста голяма сума. Няма да можеш да похарчиш всичко само за дрехи. Използвай останалото, за да си купиш нещо специално за спомен от нашия годеж. Някакво бижу — допълни — или пък кожено палто.
Когато Ник излезе, тя се облегна на бюрото му с печална усмивка, спомняйки си думите на Мери. „Оттогава досега Ник никога не е купувал подарък за жена… Вместо това им дава пари и им казва сами да си изберат нещо, което ще им хареса…“
Тя прогони неприятните мисли. Може би един ден Ник щеше да се промени. Дотогава имаше всички причини да му е много по-благодарна от която и да било друга жена на този свят. Погледна часовника си. Вече беше десет и петнайсет, а тя все още не бе свършила никаква работа.
Джак Колинс се беше загледал в големия кръгъл часовник на стената срещу болничното му легло и се опитваше да преодолее изтощението, което го обземаше от инжекциите, които му поставяха преди изследванията. Часовникът показваше десет и половина. Беше понеделник. Руди трябваше да му съобщи резултатите от проучването на онази секретарка, която беше назначена при Ник Синклер.
Сякаш в отговор телефонът до леглото му започна звъни.
— Джак, Руди е — чу се гласът на колегата му.