— Този мръсен кучи… — Ник едва сдържаше гнева си и се опитваше да не допусне ненавистта към Филип Уитуърт да му развали настроението. — Джим, ще направя онова, което трябваше да направя още преди пет години. Напълно ще го отстраня от сферите на бизнеса. Отсега нататък искам „Синко“ да се включва с оферти във всяка сделка, с която се заеме той, и при това искам да предлагаш по-ниски от нормалните за нас цени. Ясно ли е? Искам това копеле да ми се махне от главата веднъж завинаги!
След като Джим измърмори нещо в знак на съгласие, Майк продължи:
— Можем да получим разрешение за арестуването на тази млада жена. Вече говорих със съдия Спат и той е готов да направи това веднага щом получи твоята дума.
— Коя е тя? — попита Джим, когато видя, че вниманието на Ник сякаш беше по-ангажирано с шампанското.
— Любовницата на Уитуърт! — намеси се Руди. — Аз лично направих проучванията за нея. Тази мадама живее като кралица в луксозен апартамент в Блумфийлд Хилс, наемът на който се плаща от Уитуърт. Облича се като манекенка и…
Ник застина от ужасно предчувствие. Все още с гръб към останалите, прошепна:
— Коя е тя?
— Лорън Данър — намеси се адвокатът и по този начин попречи на разгорещения агент по сигурността да довърши. — Ник, знам, че тя има някакви лични взаимоотношения с теб и че тъкмо това е момичето, което буквално падна в краката ни през онази нощ. Публичното разгласяване на нейния арест определено ще възпре всеки, който има намеренията да ни шпионира, но изчаках първо да поговоря с теб. Трябва ли да…
Ник се задуши от болка и гняв.
— Прибирай се обратно в твоя кабинет — нареди той — и ме чакай там. Аз ще ти се обадя. — Без дори да се обръща, Ник кимна с глава към Руди. — Махни го от очите ми, за да не го виждам повече… никога!
— Ник… — обади се Джим.
— Махайте се! — извика несдържано, след което гласът му стана опасно спокоен. — Мери, обади се на Лорън и й кажи след десет минути да се качи при мен. После се прибирай вкъщи. Вече е почти пет.
Когато те излязоха, Ник се изправи над бара и изля шампанското, с което смяташе да отпразнува женитбата си с ангел. За една принцеса с усмихнати сини очи, която влезе в живота му и го обърна наопаки. Лорън го шпионираше, предаваше го на Уитуърт. Тя беше любовница на Уитуърт.
Сърцето му не желаеше да приеме тази мисъл, но умът му знаеше, че това е истина. Това обясняваше откъде всъщност е имала средства, за да живее така и да се облича по този начин.
Спомни си как в събота вечер я беше представил на Уитуърт, както и начина, по който тя се направи, че не го познава. Гняв и болка се лееха във вените му подобно на прогаряща киселина. Искаше му се да я смачка и да я принуди да каже, че това не е истина; искаше му се да излее вътре в нея цялата си любов, докато в сърцето й не остане никакво място за друг човек, освен за него.
Искаше му се да я удуши за предателството. Искаше му се просто да умре.
Докато бързаше към кабинета му, Лорън забеляза тримата охранители, които стояха в специалната приемна на Ник. Те я наблюдаваха с някак странно съсредоточени и напрегнати изражения. Тя им се усмихна леко, когато ги подмина, но само един от тях й отвърна — той й кимна рязко.
Точно пред вратата на Ник тя се спря за момент, за да пооправи косата си. Ръката й трепереше от радостта, че ще го види пак и страха от неговата реакция, когато му разкаже за Филип. Мислеше да му го каже довечера, за да му даде възможност да си почине, но тъй като Филип се опитваше да я изнудва, трябваше да му го признае веднага.
— Добре дошъл — поздрави, влизайки при него.
Ник стоеше до прозореца и се взираше навън. Нямаше включена никаква лампа, която да разсее мрака на дъждовната вечер.
— Затвори вратата — каза кротко той. Гласът му звучеше някак странно, но тъй като беше обърнат с гръб, докато вървеше към него, тя не можеше да види изражението на лицето му. — Липсвах ли ти, Лорън? — попита я, но без да се обръща.
Лорън се усмихна, защото винаги когато се връщаше от път, той й задаваше този въпрос.
— Да — призна си тя и смело обви ръце около него. Тялото му сякаш се скова при нейното докосване.
— Колко ти липсвах? — прошепна Ник.
— Обърни се и ще ти покажа — отвърна тя.
Той се обърна. Без да поглежда към нея, отиде при канапетата и седна.
— Ела тук при мен — покани я.
Лорън се приближи и погледна към красивото му лице, като се опитваше да разгадае странното му настроение. Изражението му беше студено, почти надменно, но когато понечи да седне до него, той я хвана за ръката и я придърпа върху краката си.