Смаяният му поглед попадна на Лорън, която стоеше неуверено на прага.
— Ник каза, че си откраднала информация от него, че си любовница на Филип. Заяви ми, че не желае повече да чува твоето име и че ако още веднъж се опитам да му говоря за теб, щял да накара неговата банка да наложи в забрана върху заема, който направиха, за да се извършат някои подобрения по моя ресторант. Ник ми каза всичко това… каза ми всичко това по такъв начин! — повтори невярващо.
Лорън тръгна напред с пребледняло лице.
— Тони, ти не знаеш какво се случи. Не разбираш какво стана.
— Разбирам, че той ми говори с такъв тон. — Без да я погледне втори път, той се обърна отново към телефона и набра номера с вбесено изражение. — Мери — рязко изрече, — веднага ме свържи пак с Ник. — Замълча за миг докато тя явно го питаше за нещо. — Да — отвърна, — можеш да бъдеш повече от сигурна, че е заради Лорън. Какво? Да, тук е.
Тони подаде телефона на Лорън с толкова разгневено и обидено изражение, че тя се почувства зле.
— Ник не иска да говори с мен — обясни той, — но Мери иска да говори с теб.
Със смесица от надежда и страх младата жена каза:
— Здравей, Мери?
Гласът на възрастната жена беше остър като бръснач:
— Лорън, ти вече навреди достатъчно много на всички нас, които имахме глупостта да ти се доверим. Ако изобщо имаш някакво чувство за почтеност, не забърквай и Тони в това. Ник не отправя празни заплахи — онова, което каза на Тони, е съвсем сериозно. Ясна ли съм?
Лорън преглътна буцата, заседнала в гърлото й.
— Съвсем.
— Добре. Тогава ти предлагам да останеш там през следващия един час. Нашият адвокат ще ти донесе вещите и ще ти обясни какви са твоите законни права, както и обвиненията, които се отправят към теб по съдебен път. Щяхме да те уведомим за това чрез Филип Уитуърт, но така ще бъде много по-добре. Дочуване, Лорън.
Младата жена се отпусна на стола до масата, прекалено засрамена, за да вдигне очи към мъжете пред себе си, които сега щяха да я гледат със същата безмилостна осъдителност като Джим и Мери.
Тони я потупа окуражително по рамото и Лорън неуверено си пое дъх.
— Ще си тръгна веднага щом адвокатът ми донесе чантата. — С мъка вдигна очи нагоре. Вместо с презрение обаче момчетата на Тони я гледаха с безпомощно съчувствие.
След всичко, което й се беше случило, Лорън можеше по-лесно да се справя с враждебност, отколкото с благосклонност, и тяхното състрадание сломи сърцето й.
— Не ме карайте да ви обяснявам — прошепна тя. — И да го направя, няма да ми повярвате.
— Ще ти повярваме — разпалено отвърна Доминик и се изчерви. — Аз стоях зад етажерката с каните за кафе и чух всяка дума, която онзи… онази свиня ти каза по време на обяда, но не му знаех името. Татко го позна и дойде да стои при мен, защото се почуди защо ли ще обядваш с човек, когото Ник мрази.
Лорън примигна, за да прогони сълзите, и каза с разтреперан глас:
— Обслужването трябва да е било ужасно през онзи ден, щом и двамата сте стояли да ме пазите.
Не беше плакала често, преди да срещне Ник. Сега обаче слагаше край на сълзите. Завинаги. Беше плакала в краката му, беше го молила на колене да я изслуша. Тази мисъл я накара да се свие от унижение и гняв.
— Аз се опитах да се обадя на Ник, след като ти си тръгна, още същия ден — обясни Тони, — за да му кажа, че Уитуърт те заплашва и че ти си в беда, но той беше в Италия. Казах на Мери да ми се обади веднага щом се върне, но никога не съм вярвал, че ще дадеш на този човек информацията.
Лорън усети укора в гласа му и повдигна сломено рамене.
— Не съм му дала онова, което искаше. Ник обаче се мисли, че съм.
Половин час по-късно Тони и Доминик я придружиха, до ресторанта, който още не беше отворен за посетители, и застанаха закрилнически зад нейния стол. Лорън моментално разпозна в Майк Уолш човека, който беше заедно с Ник през онази нощ, когато тя буквално падна в краката им. Той представи мъжа до себе си като Джак Колинс, директор на детройтския охранителен отдел на „Глобал Индъстрис“. После и двамата седнаха на маса та срещу нея.
— Вашата чанта — каза Майк, като й я подаваше. — Бихте ли искали да проверите съдържанието и?
— Не.
— Много добре — отвърна той. — Ще премина директно на проблема. Госпожице Данър, „Глобал Индъстрис“ разполага с достатъчно доказателства, за да ви обвини в кражба, конспирация с цел измама и други сериозни престъпления. Поне засега корпорацията няма да настоява за вашето задържане. Ако обаче някой някога ви види на територията на „Глобал Индъстрис“ или на някой от неговите филиали, корпорацията ще ви отправи обвиненията за престъпленията, които току-що ви изброих. Вече е изготвена заповед за вашето задържане. Ако бъдете забелязана на наша територия, заповедта ще бъде разписана и вие ще бъдете арестувана. Ако ли пък сте в друг щат, ние ще поискаме вашето екстрадиране.