— Доколкото разбирам — каза Джак, като потриваше челото си така, сякаш имаше главоболие, — госпожица Данър всъщност не е искала да бъде назначавана като твоя секретарка, Ник. В действителност, както разбирам от Уедърби, тя е възразявала срещу тази идея.
— Така беше — отвърна през зъби Ник. Нямаше да издържи дълго на това.
— Ако наистина е искала да шпионира за Уитуърт — продължи упорито Джак, — защо тогава се е противопоставяла на идеята да бъде назначена при теб, когато това е щяло да й даде много по-голям достъп до поверителна информация?
Синклер взе една папка от бюрото си и започна да я чете.
— Не искаше да работи при мен, защото се бяхме скарали по един личен въпрос. Не искаше да спи с мен — добави той.
— Това изобщо не внася яснота в нещата — заяви твърдо Джак. — Ако сте се скарали, тя трябва да е била привлечена от възможността да си отмъсти, като работи при теб и те шпионира.
— Нищо около това момиче не изглежда ясно — обади се колебливо Мери. — Когато й разказах за майката на Ник, тя пребледня като…
— Нямам време за всичко това! — прекъсна ги рязко Ник. — Заминавам за Чикаго. Джак, аз мога да изясня всичко това с няколко изречения. Лорън Данър е дошла в „Синко“, за да шпионира. Тя е любовница на Уитуърт. Тя е лъжкиня и великолепна актриса.
Тони отвори устата, за да му възрази, но Ник заплашително изрече:
— Да не си посмял да я защитаваш пред мен, по дяволите! Тя ме остави да я представям на собствената ми майка и на втория ми баща! Стоеше там и ме гледаше как сам се правя за смях като пълен глупак, докато я запознавам със съучастниците й, единият от които е неин любовник! Тя предаде всички ни, не само мен. Тя е казала, на Унтуърт за Роси и така е накарала хората му да тръгнат да обикалят навсякъде из Казано, за да го открият. Тя даде на Филип информация за наши оферти, което ще струна на „Синко“ загубата на огромни печалби. Тя…
— Тя не е била любовница на Уитуърт — прекъсна го Джак, когато Тони ядосано скочи на крака. — Знам, че моят агент ти е казал така, но истината е, че макар апартаментът да принадлежи на Уитуърт, той я е посетил само веднъж — вечерта, когато е пристигнала, и то за около тридесет минути.
— Възрастта на моя втори баща сигурно вече ограничава възможностите му за по-продължително…
— Престани да говориш така за Лори! — избухна Тони. — Аз…
— Спести си излишните приказки, Тони — сряза го Ник.
— Няма да мълча повече! С Доминик чухме какво й каза Уитуърт, докато обядваха в моето заведение. Лори веднага го осведоми, че вие двамата ще се жените и че щяла да ти каже за роднинската си връзка с него. Веднага щом чу това, той започна да й обяснява как ти ще я помислиш за негова любовница, ще си помислиш също, че тя му е казала за Казано. Лори се разстрои и му заяви, че не е казвала нищо за Казано, както и че не му е любовница. После веднага го попита дали не се опитва да я изнудва. Той отговори, че просто правел сделка с нея. Каза й, че ще си мълчи, ако тя му даде информация за…
— И тя му даде тази информация — тросна се Ник. — При това само след час! Направила го е с намерението да продължи все така безочливо да ме лъже, докато накрая Уитуърт успее напълно да ме разори.
— Не! — изкрещя приятелят му. — Тя му каза, че по-скоро би умряла, отколкото да ти причини нещо лошо. Тя…
Ник удари с ръка по бюрото и скочи.
— Тя е една коварна кучка и лъжкиня. Не искам да знам нищо повече за нея. А сега се махайте от тука всички!
— Тръгвам си! — извика Тони. — Искам обаче да ти кажа само още нещо. Ти й причини такова страдание, на каквото никога не съм виждал да бъде подлаган някой. Ти я изхвърли на улицата без палто, без пари, без нищо, но обади ли се тя на Уитуърт? Не, тя прекоси осем пресечки в студа и дъжда, за да се свлече в ръцете ми. Ето защо ще ти кажа следното… отсега нататък ти не си в списъка на моите гости, Ник. Ако изобщо искаш да се храниш в моя ресторант, най-добре вземи Лори с теб!
ГЛАВА 21
— Господин Синклер — секретарката в Чикаго се приведе до Ник и зашепна, за да не смущава останалите седем крупни американски индустриалци, които бяха насядали около заседателната маса и обсъждаха окончателните подробности по едно международно споразумение, — съжалявам, че ви безпокоя, сър, но на телефона ви очаква някакъв господин на име Джеймс Уилямс.
Ник кимна и отмести стола. Седем души вдигнаха очи към него и го погледнаха с раздразнение. Никой от тях не приемаше телефонни разговори освен в случаите, когато ставаше дума за нещо изключително спешно. Единствено Ник беше викан два пъти за спешен разговор, като първия път срещата трябваше да бъде отменена и преназначена, защото той най-внезапно ги беше изоставил.