— Насаме, Ленард.
Ник тихо отвори вратата на малката, светла дневна, направи две крачки и сърцето му неудържимо заблъска в гърдите.
Лорън се беше качила на една стълба и украсяваше коледното дърво. Изглеждаше покъртително млада в стегнатите си джинси и яркозеления пуловер, както и мъчително красива с дългите си лъскави къдрици.
Той изпита непреодолимо желание да я грабне, да я положи върху канапето, да я милва, притиска и целува, да излекува болката й.
Тя слезе от стълбата и коленичи на пода, за да вземе още гирлянди от кутията. С крайчеца на окото си забеляза чифт лъскави мъжки обувки.
— Лени, много добре си преценил кога да дойдеш — пошегува се тя. — Тъкмо привършвам. Добре ли стои звездата на върха или да се кача до тавана и да донеса ангелчето?
— По-добре остави звездата. И без това в стаята вече има ангелче.
Лорън рязко се извърна и прикова очи във високия мъж, който стоеше само на няколко крачки от нея. Лицето й загуби цвета си, щом видя човека, когото се опитваше да прогони от сънищата си.
Лицето му бе запечатано в съзнанието й — помнеше всяка негова черта. Но помнеше също и последната им среща — тогава тя пак беше на колене… и плачеше в краката му. Гневът и унижението я заслепиха.
— Махай се веднага оттук! — избухна Лорън, без да забелязва разкаянието, съжалението, които помрачаваха сивите му очи.
Той се приближи към нея.
Тя се отмести и чак тогава се изправи, а цялото й тяло се тресеше. Ник протегна ръце към нея, но тя замахна и го удари по лицето.
— Казах вече, махай се оттук! — извика.
Той обаче не помръдна и тя отново вдигна ръка.
— По дяволите! Махай се!
Ник се втренчи в ръката й и тихо изрече:
— Хайде, направи го!
Разтреперана от гняв, Лорън сломено отпусна ръка и заотстъпва встрани, правейки опити да заобиколи елхата, за да се измъкне от стаята.
— Лорън, почакай… — Той застана на пътя й и протегна ръка.
— Не ме докосвай! — извика тя, отвръщайки се като обезумяла от ръката му. Отстъпи още встрани, за да го заобиколи и да избяга от стаята.
Ник не можеше да й позволи да излезе.
— Лорън, моля те, остави ме да…
— Не! — извика истерично тя. — Стой далеч от мен!
Опита се да избяга, но той я хвана за ръцете. Тя се извърна към него като обезумяла, дърпаше се бясно и го удряше. — Мръсен кучи син! — ридаеше и го блъскаше с юмруци по гърдите. — Мръсен кучи син! Аз те молех на колене!
Ник едва я удържаше. Останала без сили, тя се отпусна в ръцете му, а тялото й започна да се тресе от конвулсивни ридания.
— Ти ме накара да прося милост на колене… — повтаряше в прегръдките му — … ти, ти ме накара да прося на колене.
Той я държеше и си припомняше красивото, лъчезарно момиче, което влезе в живота му и го преобърна със своята усмивка.
„Какво ще стане с мен, ако тази пантофка ти бъде по мярка?“
„Ще те превърна в красива жаба.“
Очите му започнаха да парят от горчиво разкаяние.
— Съжалявам — шепнеше дрезгаво Ник. — Толкова съжалявам.
Лорън долови болката в гласа му и ледената безчувственост в душата й започна да се стопява.
В безсънните нощи и мрачните, безутешни дни тя бе стигнала до извода, че Ник е един безнадеждно циничен и жесток човек. А това се дължеше на факта, че неговата майка го беше изоставила. Ето защо Лорън никога нямаше да успее да го промени. Той винаги щеше да бъде в състояние да я отстрани от живота си и безмилостно да я изостави, защото никога нямаше да изпита истинска обич към нея.
Още на петгодишна възраст беше научил, че не бива да отдава сърцето си на една жена. Той можеше й да предложи своето тяло, своята привързаност, но нищо повече. Никога повече нямаше да си позволи да се почувства уязвим пред когото и да било.
Ръцете му се движеха по гърба й в безпомощен стремеж да я успокои, разливайки топлина по тялото й. Лорън събра сили и решително го отблъсна.
— Вече съм добре. Наистина. — Вдигна поглед към неразгадаемите му сиви очи и тихо каза: — Сега искам да си тръгнеш, Ник.
Той не се подчини, бръкна в джоба на сакото си и извади плоска кутийка, увита в сребриста хартия.
— Донесох ти подарък.
Лорън се втренчи изумена в него:
— Какво?
— Ето — каза той, като вдигна дланта й и постави кутийката в нея. — Това е коледен подарък. За теб… хайде, отвори го.
Внезапно си спомни думите на Мери и цялото й тяло започна да трепери. „Той искаше да подкупи майка си, за да я върне при себе си… Даде й подаръка… и я накара да го отвори още тогава…“
— Отвори го още сега, Лорън — помоли Ник.
Тя забеляза отчаянието в погледа му, напрегнатата скованост на силните му рамене и веднага разбра, че той се боеше подаръкът му да не бъде отхвърлен. Както и той самият.