Алън Нурс
Горещата сделка
Когато във вторник привършваше с бръсненето, Прейзинджър видя в огледалото физиономията на Дявола.
Странно зрелище, но не и за Прейзинджър, който отдавна бе свикнал с подобни посещения. Всеки вторник сутринта, с неотвратимостта на идващия ден, ТОЙ се появяваше. Този път човекът студено изгледа възникналото пред него изображение.
— Време е да престанеш с това бърборене — заяви той.
— Наистина ли? — оживи се лицето на Дявола.
— Наистина. Ние сключихме договор, нали? Но ти не изпълняваш всичките си задължения. Време е да си спомниш за тях. Иначе… ще трябва да се разделим.
Той завърши с бръсненето и се отправи в столовата, където го чакаше закуската. „Минаха само три години — размишляваше той, — а ме очакват още седем. Седем години! Това е дяволски много време!“
Прейзинджър допи сока от праскова и се протегна за чашката кафе. В този миг, право от стената, в стаята се появи Дяволът, като въртеше тънко бастунче от абаносово дърво. От Повелителят на лъжците лъхна миризма на сяра и изгорена козина. Той беше висок, строен и изглеждаше превъзходно в черния блестящ смокинг.
— Какви глупости приказваш за прекъсване на договора? — поинтересува се той. — Минаха само три години, а ти вече проявяваш недоволство, а?
— Причините ми са основателни — забеляза хладно Прейзинджър. — Ти започна често да вършиш пропуски, които се отразяват на моите права. Не изпълняваш всичките си задължения, а само част от тях.
Дяволът огледа критично стаята.
— Е, какво пък толкова — проточи той бавно, — както виждам нещата ти вървят добре. Апартаментът ти е прекрасен, най-добрият в града. Имаш достатъчно средства да го поддържаш. Наистина, не е обзаведен по мой вкус, но… — той впи очи в Прейзинджър. — Нещо си се отпуснал. Май си преживял тежка нощ, а?
— Не от най-хубавите, както си въобразяваш.
— Така ли? Значи, лошо са те обслужили?
— О, не — поклати глава Прейзинджър, — точно обратното. Те ме гонят на табуни. Където и да погледнеш — жени, жени, тълпи жени.
— Ах, така значи! — Дяволът дяволито се намръщи. — И те не те желаят? Пренебрегват те? Или са прекалено настойчиви?
— Не, не — отново поклати глава Прейзинджър, — нищо подобно.
— Е, и какво? Не си доволен от менюто ли? Или блюдата са неапетитни? Не? — Дяволът повдигна рамене. — Тогава твоето заявление не е състоятелно. Какво ти трябва още? Имаш още седем години — наслаждавай се! Своята част от договора аз изпълнявам.
— По буквата — да, но не и по духа — възрази Прейзинджър. — В задълженията ти по сделката влизаше да ми доставяш пълно удовлетворение. А аз никога не съм го изпитвал! Нещо е изпуснато още от началото.
— Ако говориш за любов, аз не мога да ти помогна — заяви Дяволът. — Както знаеш, това не е по моя профил.
— Страданията и възторзите на чистата любов съвсем не ме привличат — рязко отряза Прейзинджър. — Не, друго ми е нужно. — Той се изправи на крака и погледна тавана в търсене на нужните думи. — Всички твои жени, моля ти се… как да ти го обясня… прекалено много знаят и умеят. Няма на какво да ги науча. Да, точно това е! Те са… прекалено опитни!
— Предполагам, че в това се крие тяхната цена — сухо отбеляза Врагът на Род Човешки.
— Как ли пък ще го разбереш точно ти! — страстно възкликна Прейзинджър. — Те знаят всички правила на играта. Те са като кукли на конци! Не възбуждат нито истински чувства, нито екстаза на познанието…
В очите на Дяволът внезапно блесна искрата на разбирането:
— Ти искаш невинност! — глухо се закикоти той. — И си стигнал в търсенето на невинността при мен! Очарователна наивност! Изключително съм ти благодарен! Задължен съм десет години да изпълнявам всичките твои желания без никакви ограничения, включително доставката на най-прелестните жени, за удовлетворяването и на най-екстравагантните ти капризи. В качество на законно заплащане аз получавам някаква си дреболия, в съществуването на която и ти самият не вярваш: твоята душа! — Дяволът отново се разкикоти. — А сега ти се прииска невинност! — той изведнъж престана да се смее и замислено изрече: — Примамлива идея, но абсолютно нелепа.
— Ти искаш да кажеш, че не си в състояние да я осъществиш? — запита светкавично Прейзинджър.
— Нищо подобно не съм казал — озъби се Дяволът. — Съвършено невинна девойка, до която не са се докосвали груби мъжки ръце… — той замислено гладеше брадичката си. — Трудно. Невероятно трудно.
— Но ти можеш, нали? — настоятелно произнесе Прейзинджър. — Ако ти си представиш само, колко са скучни тези… — той махна безнадеждно ръка и с надежда се взря в Дявола. — И така, ще успееш ли да изпълниш молбата ми?