Дяволът го изгледа втренчено. Смехът замря в гърлото на Прейзинджър.
— Е? Какво още искаш? Свърши се, отивай си! Сделката се провали!
— Не е съвсем така — произнесе Дяволът. — Дадох ти това, което искаше.
— Но формално условието не е изпълнено! — завика Прейзинджър. — Аз не бях първият! Друг човек преди мен…
И тогава Князът на Лъжците се разсмя така, че димящи сълзи заизскачаха от очите му.
— Ти ме наричаш глупак, мене — изсъска той. — Нима наистина си мислил, че мога да подчиня невинност, ако е безгрешна? Каква нелепост! Никога не бих успял да го направя. Разбира се, преди теб имаше друг — но дяволът си е дявол, а не човек!
И съпровождан от взрив от смях, той хвана Прейзинджър и право през стената го помъкна в преизподнята.