— Тоска се е хвърлила от стената на крепостта — каза Грейс. — Подходящо място за последното представление на Сирената.
— Знаела си, че ще скочи? — попита Фалън с любопитство.
Лутър също я погледна от другия край на стаята.
— Не знаех как ще го направи — обясни Грейс. — Но да, бях почти сигурна, че ще се самоубие. Видях го в аурата й, когато побягна към сцената.
— Е, изглежда, че този път няма да се нуждаем от услугите на Суитуотър — заключи Фалън. — Това опростява нещата.
— А какво става с Дамарис Кембъл? — попита Лутър.
— В момента разговарят с нея. По-късно днес ще получи първата си инжекция от антидота.
— Толкова скоро? — попита Грейс. — Нали имаше запаси за три седмици от лекарството.
— Така предпочете — обясни Фалън. — Искаше да започне с антидота възможно най-бързо. Очевидно е имала много неприятни ефекти от формулата. Предоставила е останалото й количество на лабораторията, за да проучат състава му. Специалистите още се опитват да разберат как става генетичното модифициране на лекарството, така че да е съобразено с индивидуалността на този, който го приема. Тази информация може да бъде полезна за антидота.
— Тя как прие новината за смъртта на сестра си? — попита Грейс.
— Един от психоаналитиците на Обществото, който разговаря с нея, ми каза, че била натъжена, но не изненадана.
— Горката Дамарис — прошепна Грейс. — Загуби баща си и сестра си само година, след като ги е открила. А сега отново е сама.
— Обаче е жива — изтъкна Фалън.
— Благодарение на Лутър — вметна Грейс.
Лутър имаше мрачно изражение.
— Как, по дяволите, е успял Крейгмор да заобиколи подробното проучване, на което се подлагат всички членове на Съвета?
— Добър въпрос — каза Фалън раздразнително. — Но не забравяй, че той е влязъл в Съвета преди петнайсет години.
— С други думи, преди ти да поемеш „Джоунс и Джоунс“ — обади се Лутър.
— По това време вуйчо ми е ръководел този офис. Добър беше, но не е разполагал с възможностите за проучвания, които имам сега аз. Освен това Крейгмор е дошъл от дълбините на правителствена агенция, специализирана в създаването на фалшиви самоличности и биографии. Той е имал буквално съвършена биография. И абсолютно непоклатима. Тези, които са знаели, че е бил шпионин, са предположили, че е герой. Какъвто всъщност е бил, в интерес на истината, поне докато не е създал „Нощните сенки“. Освен това е приложил най-традиционния начин.
Лутър погледна Грейс.
— Скрил се е на места, където ще се набива на очи.
— Точно така. Неотдавна започнах задълбочено проучване на всички членове на Съвета. Този процес сигурно щеше да разобличи Крейгмор или поне щеше да предизвика някои съмнения и въпроси. Според Дамарис той започвал да се безпокои и планирал да изчезне.
Лутър прекоси стаята. Подпря се на бюрото и закачи бастуна си на облегалката на стола.
— Нюлин Гътри добре ли е?
— Да. Но е силно потресен. Оказва се, че Сирената го е парализирала със собственото му електрошоково устройство. Нашите хора от Ел Ей говориха с него. Той се чувства ужасно заради това, че те е отвлякъл. Казал, че знаел какво прави, но не можел да се спре.
— Това е самата истина — потвърди Грейс. — Когато го видях да ме чака в хотелската стая, аурата му изглеждаше някак странна, което не е нормално за човек, който извършва акт на насилие. Той е бил като омагьосан от Сирената.
— Искал да се предаде на полицията, но агентите на „Джоунс и Джоунс“ го разубедили. Казали му, че си добре и че никой няма да съобщи за инцидента. След като Вивиан Райън е мъртва, случаят е приключен.
— Как е влязъл в стаята ми? — попита Грейс.
— През вратата, която свързва твоята стая със съседната.
— Тази врата беше заключена — каза Грейс. — Двамата с Лутър я проверихме.
— Гътри е собственик на хотела. Нямал е проблем да се сдобие с универсален ключ.
— Той е умен човек — намеси се Лутър. — Какво са му обяснили агентите за случилото се?
— Казали му, че е станал жертва на уникална хипноза. Това го депресирало още повече, защото хора като него не са въодушевени от идеята, че могат да бъдат хипнотизирани. Обаче бързо се ободрил, когато разбрал, че „Джоунс и Джоунс“ се интересуват от някои от електрошоковите му устройства.
— Доколкото успях да огледам аурата му, той има талант за криптиране, и то с много висока степен — обади се Грейс. — Сигурно не знае, че има паранормални способности.
— Интересно, че го казваш. Един от агентите, които разговаряха с него, му предложил да се тества в лабораторията в Ел Ей. Гътри приел идеята много ентусиазирано.