— Какво следва? — попита Лутър.
— Случаят е приключен. Вашата мисия също. Изпратете ми сметките за разходите си. „Джоунс и Джоунс“ ще плати самолетните ви билети. Проверете в сайта на туристическата агенция на Обществото, за да видите резервациите си. Вече са направени.
— Лутър любопитстваше какво ще стане с „Нощните сенки“ — не се сдържа Грейс.
— А, на този етап нещата се развиват много бързо. — Фалън звучеше изморен и делови, но не беше развълнувай. — Тъй като Крейгмор се е справил с Юбанкс, управителният съвет на „Нощните сенки“ не подозира, че ние сме поставили четирима под наблюдение и очакваме да видим кой ще заеме мястото на петия. Може дори да не са осведомени, че техният основател и върховен ръководител е мъртъв.
— Когато разберат това, ще последват интересни битки помежду им за това кой да заеме мястото му — отбеляза Лутър.
— Особено след като се заемем с петте лаборатории.
— Какви са тези лаборатории?
— Забравих да ви кажа. Четиримата членове на „Нощните сенки“, които вие установихте.
— Какво за тях?
— Изглежда всеки от тях отговаря за една лаборатория, която или прави изследвания, свързани с формулата, или я произвежда. Всички са с малки мащаби. Очевидно Крейгмор е държал нещата да бъдат децентрализирани от съображения за сигурност.
— Разумно.
— Преди час Зак и Съветът ме упълномощиха да действам в тази насока. Агентите на „Джоунс и Джоунс“ ще атакуват всички лаборатории, ще изземат компютрите и документацията, които намерят, и ще изгорят всичко останало до основи. Стандартна процедура, когато си имаме работа с лаборатория, в която се произвежда формулата.
— Никой от „Нощните сенки“ не може да се оплаче на полицията, защото никой няма да иска разследване, което може да открие, че в съответната лаборатория са се произвеждали незаконни вещества — заключи Лутър.
— Да, така се получава — съгласи се Фалън.
— Това ще бъде тежък удар за „Нощните сенки“ — отбеляза Грейс.
— Проблемът е, че не знаем колко лаборатории функционират към момента. Но сте прави, че загубата на основателя им и унищожаването на пет лаборатории ще внесе смут за известно време. Целта сега е да идентифицираме възможно най-много от хората на „Нощните сенки“. Все още не знаем кой е в управителния им съвет.
— Дамарис Кембъл не може ли да ви каже? — попита Лутър.
— Каза ни, че според Крейгмор тя не била подготвена да получи такава информация. Разпитващите я смятат, че не е излъгала. Изпратил съм хора, които претърсват имението на Крейгмор много внимателно, също и офиса му, компютъра му, пялото му минало. Открихме някои неща, но ни чака още много работа. Той е бил гениален в прикриването на тайните си.
— Доста работа се очертава — измърмори Лутър.
— Не ми го казвай — отвърна с недоволство Фалън. — Работя по двайсет и четири часа седем дни в седмицата.
— Това не е добре, господин Джоунс — намеси се Грейс. — Рано или късно ще рухнете от този стрес. А това би било истинска катастрофа. Обществото се нуждае от вас в най-добрата ви форма през следващите няколко месеца.
Фалън пак изсумтя.
— Нямам голям избор.
— Напротив, имате — не отстъпи Грейс. — Просто трябва да се съсредоточите върху този проблем за няколко минути така, както върху другите въпроси. Като начало си намерете помощник.
— Забрави! Аз работя сам.
Грейс се усмихна.
— И Лутър така говореше. Поне докато не му възложихте тази задача, в която трябваше да работим заедно. Трябва да признаете, че двамата се оказахме добър екип.
— Имам причини да работя сам — възрази Фалън. — Никой не може да ме изтърпи по-дълго от пет минути.
— Това не е вярно. Аз правех проучвания за вас в продължение на няколко месеца. Не съм имала проблем.
В другия край на стаята Лутър се усмихна, но не каза нищо.
— Ти си различна — измърмори Фалън.
— Е, и? Намерете някой друг, който е различен. Имате нужда от асистент, господин Джоунс. Поставете си за цел да наемете някого за тази работа. Приемете го като пъзел, с който трябва да се справите по най-бързия начин.
— Ще трябва да е някой, на когото да мога да доверя тайните на Обществото — каза Фалън неубедително.
— Разбира се. Но това не се случва за пръв път в историята. Не забравяйте, че Кейлъб Джоунс, основателят на „Джоунс и Джоунс“, си е наел асистентка, която по-късно станала негова съпруга. Тя е била вторият Джоунс в „Джоунс и Джоунс“, нали така?
— Няма нужда да разказваш историята на моето семейство. Аз със сигурност не се нуждая от съпруга.
— На вас ви трябва асистент, не съпруга — успокои го тя.
Последва дълга пауза.
— Ще си помисля. А, между другото, трябва да създадеш нова самоличност за Дамарис Кембъл. Тя твърди, че Крейгмор никога не е споменавал на съвета на „Нощните сенки“ за нейното съществуване, но не искам да рискувам. Направи секретни генеалогичните файлове, става ли?