Той влезе в свободната баня и сложи малкия кожен несесер на плота до мивката. Чуваше, че Грейс разопакова багажа си в спалнята. За момент се отдаде на приятна еротична фантазия, в която наистина беше господин Карстеърс, който е на меден месец със съпругата си.
Не се отдавай на такива фантазии. Тя не ти е съпруга, тя е партньорът, когото ти изобщо не искаше, партньорът без никакъв оперативен опит. Това не е добре.
Но тя беше единствената жена от месеци, която разгорещяваше сетивата му и го възбуждаше. Не мислеше, че е лошо, но го разсейваше. Трябваше да се концентрира.
Кракът го болеше. Комбинацията от полета и шофирането от летището оказваше влияние. Подразнен, извади шишенцето с успокоителни хапчета и изтръска четири в дланта си. Устоя на силното изкушение да запрати шишенцето към срещуположната стена. Проклетият крак никога нямаше да бъде същият. Трябваше да се примири.
Той прибра шишенцето в несесера си, стисна бастуна и излезе от банята. Грейс го чакаше. Беше се преоблякла в лек панталон и друга риза с дълъг ръкав. Поне не носеше тренчкота.
Помисли си, че тя не изглежда особено впечатлена от апартамента. А той беше. Лутър бе служил в армията, после бе работил няколко години в полицията, а сега беше барман и изпълняваше задачи на хонорар за „Джоунс и Джоунс“. Никое от тези занимания не бе така добре платено, че да отсяда в скъпи хотели. Грейс сякаш не забелязваше луксозната обстановка. Може би и той трябваше да си потърси работа в Бюрото по генеалогия.
— Къде отиваш? — попита той.
— Мислех да се разходя по плажа — каза тя. — Прекарах почти цял ден в пътуване. Искам да се освежа преди вечеря.
„Трябва да й обясня някои неща“, каза си той.
— В тази работа има едно правило. Наричаме го Правило номер едно.
Тя се намръщи.
— И какво е то?
— Аз издавам заповедите, а първата заповед е, че не излизаш от тази стая сама. Никакви разходки, ако аз не разреша.
Тя сведе глава.
— Предполагам тогава, че ще дойдеш на плажа с мен.
— Разбира се. Трябва да огледам терена. — Той отвори вратата и й направи път. — Но заповедта си остава. Не излизаш от тази стая сама. Ясно?
Тя мина покрай него, като избегна всякакъв допир.
— Фалън Джоунс каза, че ти отговаряш за тази мисия.
— Приемам.
Той я последва в коридора и затвори вратата, после изчака секунда да чуе щракването на ключалката. Доволен, тръгна с Грейс към асансьора, като устояваше на изкушението да навлезе в невидимата зона, която я обграждаше като друг вид аура и чието предназначение бе да не допусне допир. Забеляза, че тя е скръстила ръце под гърдите си съвсем небрежно. Ако човек се вгледаше обаче, щеше да забележи, че пръстите й са свити така, че изобщо не се виждаха.
Искаше му се да знае какво се е случило на тази жена, за да се ужасява от докосването до друго живо същество. Беше обезпокоително, че допирът на неговата кожа до нейната може да й причини физическа болка. Просто му се струваше нередно тя да не може да понася докосването му дори и когато беше сигурен, че докосването до нея ще му донесе единствено удоволствие.
— Започвам да се чувствам виновен, че упорствах за ръкавиците — каза той.
— И би трябвало.
— По дяволите…
— Не се тревожи, разбирам — каза тя с мрачна усмивка. — Щеше да бъде много непрофесионално да ги нося на тази мисия.
Лутър потърси друг начин към нейната неприкосновеност.
— От колко време работиш в Генеалогията?
— От една година.
— Толкова малко? Фалън сподели, че си много ценен служител на бюрото.
Лицето й засия в усмивка.
— Много се радвам да го чуя. Господин Джоунс не е човек, който раздава щедри похвали.
— Със сигурност никога няма да спечели отличието „Началник на годината“. Но повярвай ми, не би използвал професионалните ти услуги повече от веднъж, ако не беше доволен от работата ти.
— Полезно е да науча това.
— С какво се занимаваше, преди да започнеш работа в Обществото?
— Господин Джоунс не ти ли каза?
— Фалън никога не коментира подробности, които не са важни.
— Работех в една голяма фирма, „Крокър Уърлд“.
Той спря пред асансьорите и натисна бутона.
— Компанията на Мартин Крокър?
— Да. — Тя изглеждаше приятно изненадана. — Чувал ли си за тази компания?
— Смъртта на Крокър беше разтърсваща новина. Вдигна се доста шум и в Обществото. Той беше член. Финансираше много изследователски проекти.
— Да, знам.
— Какво работеше в „Крокър Уърлд“?
— Бях в отдела за корпоративни проучвания. След смъртта на господин Крокър стана ясно, че фирмата има проблеми. Всички разбраха, че компанията ще се разпадне без ръководителя си. Видях какво ще се случи и веднага си потърсих друга работа.