Тя каза всичко съвсем спокойно и небрежно, но в думите й имаше нещо, което беше нередно. Лутър напрегна сетивата си, докато не видя добре аурата й. Не беше в състояние да види подробности по начина, по който го правеше тя, но можеше да различи силни емоции. Имаше някакво напрежение в енергийното поле, което искреше около нея, напрежение, което Малоун като опитен полицай свързваше с внимателно обмислена лъжа.
— От колко време си член на Обществото? — попита той.
— Майка ми ме е регистрирала при раждането ми. — Тя замълча за миг. — А ти?
— Родителите ми бяха членове. Вписали са ме, като съм се родил.
Вратата на асансьора се отвори. Беше пълен с хора. Лутър прецени ситуацията. Ако влезеха в асансьора, Грейс рискуваше някой да се докосне до нея. Веднага усети напрежението й.
Лутър се усмихна дружелюбно на хората вътре.
— Ще изчакаме следващия асансьор — каза той. Вратата на асансьора се затвори.
— Благодаря — каза Грейс тихо.
— Няма проблем — отвърна той. — Бих предложил да слезем пеша, но… — Той замълча и изгледа с отвращение бастуна си. Не й каза, че кракът го боли и че слизането от четвъртия етаж би влошило положението. — Мога да сляза, но няма да съм най-приятната гледка — каза с неохота той.
— Няма проблем — промълви Грейс. — Не бързаме за никъде.
Двамата чакаха мълчаливо, загледани в светещите цифри над трите асансьора. Изражението на Грейс беше спокойно и овладяно. Лутър не можеше да отгатне мислите й. Но използва времето, за да помисли защо тя бе излъгала за работата си в „Крокър Уърлд“.
8.
Поръчаха си по едно питие в бара на открито и след това хапнаха риба с джинджифил и сос мисо в ресторанта. На масите горяха свещи, лунната пътека блестеше над морето и звучеше тиха музика. Грейс си помисли, че ако затвори очи и се отдаде на вълшебната атмосфера, ще си представи, че е на истинска среща. Разбира се, ако се пренебрегнеше фактът, че не смееше да докосне ръката на мъжа, с когото вечеряше. Не че Лутър правеше някакви опити за интимен контакт, напомни си тя. Точно обратното. Той се стараеше да оставя достатъчно разстояние помежду им и се страхуваше, че ако я докосне леко, тя ще изпадне в истерия и ще провали прикритието им.
Грейс се изненада много, когато той предложи да се разходят по крайбрежната алея след вечерята. Първата й реакция бе да откаже. Винаги се чувстваше по-уязвима след залез-слънце. Страхът, че някой ще се промъкне тайно до нея, беше най-силен нощем, може би защото през нощта Чудовището беше посетило стаята й. Но тази вечер тя нямаше да бъде сама. Въпреки тайните си тя се чувстваше спокойна и в безопасност, когато беше с Лутър.
Той стоеше на минимално разстояние от нея, докато вървяха по слабо осветената пътека, която свързваше хотелите на крайбрежната ивица. Бастунът му тропаше тихо по паважа. Грейс усети едва лекото му раздразнение.
— Боли ли те кракът? — попита тя.
— Малко се е схванал — измърмори той.
Тя си помисли, че той я лъже. Но и тя го беше излъгала по-рано, а той не се и опита да я разпитва допълнително. Грейс знаеше, че той не е заблуден от отговорите й. Разговорът в коридора на хотела, след като се настаниха, я тревожеше най-много. Тя се връщаше отново и отново към него и осъзнаваше, че се е провалила. Интуицията на бивш полицай може и да се е пробудила у Лутър, но щом Фалън Джоунс не бе успял да разгадае внимателно изпипаното й минало, малко вероятно бе Лутър да открие истината.
— Отскоро ли живееш на Хаваите? — попита тя, загледана в осветените от луната вълни, които се разбиваха в скалите под пътеката.
— Почти две години. Преместих се тук след втория си развод. Тогава напуснах и полицията. Реших, че се нуждая от промяна на обстановката.
— Съжалявам за развода ти — промълви тя.
— Ами, не беше голяма изненада.
— Много ли беше влюбен?
— Всичко, което изпитвах към Трейси, умря в деня, когато ми изневери с колега от полицията.
— Да, когато откриеш, че те е предал някой, на когото си се доверявал, това слага край на връзката ви.
— И ти ли си го преживяла? — попита той.
— Да.
— Бивш съпруг?
— Не. Така и не се оженихме.
Мили Боже, какво правеше тя? Всеки опит да обясни сложните си отношения с Мартин Крокър щеше да бъде не само труден, а и изключително опасен. Тя пазеше тайни през целия си живот. Беше професионалист в това отношение. Но тази нощна разходка с Лутър я караше да нехае за предпазливостта си.
— Талантът ти да виждаш аурата наследствен ли е? — попита тя.
— Невинаги. Дядо ми го притежаваше в много висока степен. Той ми разказваше, че баща ми имал талант на стратег, а майка ми — не толкова впечатляващ талант за цветове и дизайн.