Грейс смътно долови, че Лутър е усетил тревогата й и че е забелязал мъжа насреща им.
Грейс напрегна максимално сетивата си. Едно взиране към силната аура, която обгръщаше мъжа, й беше достатъчно, за да го разпознае. Той беше ловец.
Всичките й инстинкти предупреждаваха за основателна заплаха. Искаше й се да се обърне и да побегне, но рационалната страна на съзнанието й знаеше, че е безполезно. Ако мъжът бе тръгнал да търси нея, лесно щеше да я догони. Хората, надарени с талант на ловци, не бяха супермени, но имаха способности, които далеч превъзхождаха тези на останалите. Те виждаха много добре на тъмно. Рефлексите им бяха подобни на див хищник. Можеха да подушат следите на жертвата си, а любимата им жертва бяха хората.
Много ловци се озоваваха в армията или работеха в охранителни фирми. Но Грейс знаеше, че заради естествените им склонности някои от тях се превръщаха в опасни хищници.
Аурата на Лутър също реагираше на срещата с ловеца, но той не даваше външна проява на напрежението си. Походката му не се промени, но се озова по-близо до Грейс, така че ловецът да мине от другата им страна, възможно най-далече от нея.
Спокойно! Който и да е този човек, той не търси теб. Ако те бяха открили, щяха да изпратят някого да те премахне в Еклипс Бей. Нямаше да чакат, докато заминеш за Хаваите. Обаче…
Ловецът вече беше на два метра и ги приближаваше. Грейс продължи да се движи редом с Лутър, приспособявайки се към неговата скорост. Бастунът продължаваше да трака с неизменен ритъм.
Беше се поуспокоила. Логиката и здравият разум се пробуждаха и изместваха примитивните й инстинкти.
Не, не логика и здрав разум, нещо друго неутрализираше страха й. Би трябвало вече да е изпаднала в паника. Какво не беше наред тук? Тази мисъл беше не по-малко шокираща от приближаващия ловец.
Инстинктивно се опита да отблъсне успокояващото влияние. Сигурно беше изплашена. Това бе адекватната реакция при тези обстоятелства. По дяволите, щеше да бъде изплашена.
Неестественото спокойствие се поколеба и разсея. Ужасът, че е преследвана, се завърна заедно с усещането, че така е редно. Така би трябвало да се чувства.
Преди да успее да се пребори със завърналия се страх, тя забеляза аурата на Лутър. Тя пулсираше в необичайни точки на спектъра. Силата й отекваше в нощта.
Сега двамата мъже бяха близо, можеха да се докоснат с ръце. Изведнъж някакъв ключ затвори психичната енергия и аурата на ловеца избледня и отслабна. Все още беше аурата на параловец, но не и ловец, тръгнал на лов. Вместо това енергийното му поле придоби цветовете и вълните на човек, който е спокоен, почти сънен. Който и да беше, ловецът не се интересуваше от нея или Лутър.
Той мина край тях, без да проявява интерес към двойката вляво от себе си. Грейс едва потисна желанието си да погледне през рамо.
— Всичко е наред — каза Лутър. — Той си отиде.
— Ловец — прошепна тя.
— Да.
Тя го погледна, изплашена какво ще се случи. Но аурата му отново бе спокойна. Може би се беше объркала преди малко. Може би близостта до разгорещената аура на ловеца беше повлияла на сетивата й.
— Ти как разбра, че той е ловец? — попита тя.
— Нямам твоите способности да чета нечия аура, но не е трудно да се разпознае този тип енергия, особено когато другият е с напрегнати сетива. Не забеляза ли как всички останали по пътеката инстинктивно се дръпваха настрани и му правеха път? Дори обикновените хора могат да доловят присъствието на хищник в непосредствена близост. Ти какво видя?
— Е, не си водех бележки. Беше много силен и, както каза ти, беше оживил сетивата си.
— На лов ли беше тръгнал?
Тя се замисли.
— Не. Не долових това в аурата му. Не смятам, че преследваше някого конкретно. Може би е излязъл на вечерна разходка и е изпитал необходимост да отвори сетивата си. Нали знаеш как става понякога. Използваш паранормалните си способности просто защото ги имаш.
— Възможно е да е проучвал терена — каза Лутър. — Рутинна работа.
— Възможно е. Но каква е целта му?
— Добър въпрос. Нещо друго, което забеляза?
— Едно нещо — каза тя. — Който и да беше този човек, той е свикнал с насилието.
— Убиец ли е?
Тя се поколеба.
— Мисля, че е убивал, да, но не е психопат или маниак. Не беше обезумял или човек, загубил контрол. Не беше и социопат. Те са лесно различими. Това, което видях, беше, че е хладнокръвен, с делови подход към насилието.
— Мислиш ли, че може да е военен или полицай?