— Добре ли си? — попита я.
— Да. Добре съм. — Гласът и прозвуча унесено. — Това е невероятно. Миналата седмица случайно докоснах ръката на една продавачка в магазина и усетих пареща болка, като от изгаряне. Мислех, че този път няма да се възстановя.
Искаше му се да знае колко пъти е изпитвала това в миналото, но усети, че сега не е моментът за такива въпроси.
— Усети ли нещо? — попита вместо това.
— Да, приятно беше.
— Знаеш ли, подобен комплимент може да главозамае някой мъж.
— Извинявай. През последната година не бях в състояние да докосна никого, без да изпитам силен шок. Дори ходенето на зъболекар беше непоносимо изпитание. Трябваше да пия успокоителни, преди да отида да ми почистят зъбния камък. Не можеш да си представиш как се чувствам сега, когато сетивата ми се връщат към нормалното си състояние.
Той леко докосна ръката й. Пръстите й бяха тънки и невероятно чувствени. Кожата й беше топла и мека. Тя не отмести ръката си.
— Възможно ли е да се случва, когато съм с теб — каза тя замислено. — Може би е така, защото и двамата имаме талант да виждаме аурите на хората. Може и да не съм излекувана.
Той стисна ръката й малко по-силно. Тя не чувстваше болка.
— Ако смяташ да хващаш за ръката всеки мъж, когото срещнем, възразявам — каза той.
Тя се засмя тихо, гърлено, изключително женствено и сетивата му се възбудиха от този звук. Той се наведе към нея, наслаждавайки се на горещата енергия, която я обгръщаше.
— Може би не всеки мъж — каза тя. — Но можем да опитаме.
— Ако имаш настроение за още експерименти, предлагам ти моите услуги.
— Много си щедър.
— Да, това ми е второто име — Щедър.
Тя докосна лицето му с пръстите на другата ръка.
— Пламнал си, усещам топлината ти.
— Имам седмо чувство, че така ще бъде по-забавно.
— Кое ще бъде по-забавно?
— Да те целуна, както съм пламнал.
Тя разбра за какво мислеше.
— Опитвал ли си някога? — попита тя. Е, поне не беше отказала веднага.
— Два-три пъти — призна той.
— И?
— Не се получи много добре. Най-вече защото изплаших жената. Като навлезеш със силната си аура в енергийното поле на друг човек, е изнервящо, дори и за хора без паранормална чувствителност.
— Значи тази целувка е експеримент и за теб?
— Разбира се.
Той се облегна на дънера с леко разкрачени крака и подпря бастуна отстрани. Протегна и двете си ръце към нея и я доближи към себе си. Тя не се съпротивляваше.
— Ти не ме плашиш — прошепна тя.
Това не беше предизвикателство, помисли си той. Грейс му казваше истината.
— Знам — отвърна й той. — И ти не ме плашиш.
— Сигурен ли си? — усмихна се закачливо тя.
Той докосна с пръст устните й.
— Изглеждам ли изплашен?
— Не.
Той я целуна — бавно, уверено, с мисълта, че каквото и да се случи, ще помни този миг до края на живота си. Грейс обви ръце около врата му и го прегърна силно. Тя отвръщаше на целувката му, притискаше се към него, отдаваше му се.
Светлината около нея засия като искряща зора. Вълни от неназовани цветове заприиждаха, заливаха и се смесваха с неговата енергия. Невероятно — интимното усещане беше като да запалиш огън в суха гора през август. Изведнъж нощта заблестя в пламъци.
Той беше възбуден. Дори повече от възбуден. Сетивата му бяха озарени от ослепителна светлина. Това беше толкова дезориентиращо. Единственото нещо, което го крепеше на крака, беше дървото, на което бе подпрян. Като се замислеше, той всъщност и не искаше да бъде на краката си. Предпочиташе да бъде легнал на земята, върху Грейс.
Искаше първата целувка да бъде нежна, безопасна. В края на краищата жената не беше докосвала никого цяла година, без да изпита шок от това. Истинският джентълмен не би прибързвал в такава ситуация. Вместо това той се бореше със себе си да запази самоконтрол. Завладяваше го усещането, че не можеше да чака повече.
Грейс беше завладяна от същите усещания. Ръцете й го прегръщаха неудържимо. Устните й бяха меки и отзивчиви. Може би нейното желание беше дошло като облекчение след цяла година нещастие. Той щеше да се тревожи за това по-късно. Точно сега единственото, което имаше значение, беше, че тя го желае също толкова силно, колкото той нея.
Изгарящата целувка прониза сетивата му, по-гореща от всеки друг път, когато беше правил секс през живота си.
— Мога да свърша още сега — прошепна й той. — Дори само да те целувам.
— Това е невероятно — каза тя, като се отдръпна леко назад, за да го погледне. — Никога не съм се чувствала така, дори и преди да се разбунтуват сетивата ми. Има нещо общо с това, че талантите ни са сродни. Нямам друго обяснение.