Един хляб, пакет кафе на зърна, пликче с маруля лежаха пръснати на кея. Тя искаше да побегне, но не можеше. Скоро болката щеше да прониже сетивата й. Мартин щеше да посегне, за да я сграбчи.
Но нещо не беше наред. Тя не бе вцепенена от страх. Вместо това се чувстваше спокойна. А не трябваше да е така. Трябваше да бъде изплашена до смърт не само от Мартин, но и, от това, което щеше да направи след малко…
Не!
Тя се блъскаше в булото на необичайното спокойствие, търсеше искреното чувство…
Събуди се внезапно, но сърцето й не биеше така силно, както обикновено, след като е сънувала кошмар. Дори не беше задъхана, нощницата не беше залепнала за кожата й, плувнала в ледена пот.
Тя отвори очи и погледна през плъзгащите се стъклени врати. Виждаха се очертанието на парапета, терасата и част от шезлонга, които изпъкваха на фона на бледосивата светлина на зората. Не си в Еклипс Бей!
Точно така. Беше в Мауи, на мисия, беше изпратена от „Джоунс и Джоунс“ и се опитваше да живее в настоящето.
— Добре ли си? — попита Лутър от прага на стаята.
Тя се изненада, седна в леглото и го погледна. Той беше обул панталона си, но и така доста от тялото му се виждаше. Тя беше като хипнотизирана от босите му крака и широките силни рамене и мускулести гърди. Макар че се придвижваше с бастун, това не му пречеше да тренира.
Спомни си как беше докосвала с пръстите си тези рамене и гърди предната вечер.
Секс. Беше правила секс с този мъж. Най-интимния човешки контакт. Вярно, той не беше проникнал в нея, поне не по обичайния начин. Правилното определение навярно беше разгорещена любовна игра. Но телата им бяха толкова плътно притиснати едно до друго… И беше последвал такъв зашеметяващ екстаз. Поне за нея. Чувстваше се малко виновна за това.
Истината беше, че тя бе прекалено смутена от случилото се, за да има сили да отвърне със същото. Беше мобилизирала цялата си воля, за да издържи. Преживяването я бе объркало, колебаеща се между облекчението и разтревоженото удивление. Беше ли излекувана от фобията си, или предната нощ бе някаква странна пауза, предизвикана от близката среща с ловеца?
Лутър явно беше разбрал за състоянието й. Или просто бе загубил интерес към нея, когато се бе отпуснала на гърдите му и беше заплакала. Мъжете не харесваха жени, които плачат. Още повече жени, които плачеха, след като са получили оргазъм. Не го винеше за това.
Каквото и да мислеше, Лутър се беше погрижил да се върнат незабавно в хотела. Слава Богу, асансьорът беше празен. Тя нямаше сили да се изкачи по стълбите. Когато стигнаха до апартамента си, той я побутна към спалнята и после решително затвори вратата.
Очевидно посред нощ той беше отворил вратата. Е, Малоун й беше бодигард все пак.
— Добре съм — каза тя. Сви коленете си под завивката и обви ръце около тях. — Просто сънувах лош сън. — Грейс усети притеснението си. Щом го беше събудила, явно беше викала на сън. — Казах ли нещо?
— Не.
— Добре. — Тя се отпусна леко.
— Ти каза „не“ — обясни той. — Мяташе се в леглото и каза „не“ няколко пъти. Явно е бил кошмар.
— Е, не беше приятен сън. — Тя се отпусна на възглавницата си. Поне не беше изрекла името на Мартин в съня си. Но не можеше да пренебрегне факта, че за малко не се е издала.
— Сигурно заради срещата с ловеца снощи — предположи Лутър. — Подобно събитие може да повлияе на сънищата на хора като нас.
— Хора като нас?
— Екстрасенси.
— Аха.
Но не ловецът беше нахлул в съня й. Тя неочаквано си спомни как беше стихнало безпокойството й, когато се разминаваха с непознатия на пътеката. След това мислеше за много неща, включително и за първия си оргазъм, без да помнеше кога го бе изпитала, за да се замисли за случката на пътеката. Хрумна й, че тогава беше изпитала същото странно, неестествено спокойствие, което беше направило съня й толкова неузнаваем. И в двата случая потискането на паниката беше неестествено. И тя инстинктивно се съпротивляваше на изчезналия страх.
— Ако си по-добре, ще отида да се облека — каза Лутър. Той тръгна към другата стая.
— Чакай малко. Той спря послушно.
— Нещо не е наред ли?
— Да, така мисля. — Тя отметна завивките, стана и се обърна с лице към него. — Искам обяснение.
— За какво по-точно?
— Използва енергията на аурата си, за да въздействаш на моята аура там, на пътеката, снощи, нали? Признай го. Обзалагам се, че си го направил и преди няколко минути, докато сънувах кошмарния сън. Как смееш?
Той остана на мястото си.
— Успокой се, вчера имаше дълъг ден, а днес току-що се събуди от кошмар. Нервите ти явно са малко опнати.