— Няма. Просто господин Джоунс ме увери, че ти си осма степен.
— Колкото по-скоро научиш, че Фалън Джоунс лъже, без да се притеснява, толкова по-добре.
Тя седна на ръба на леглото, свила ръце в скута си, с гръб към Лутър. Погледна към терасата.
— Не мисля, че е излъгал заради самата лъжа. Мисля, че се е опитвал да опази тайната ти.
— Не бързай да приписваш подобни намерения на Фалън Джоунс. Единственият му приоритет е опазването на тайните на Обществото. Готов е да направи всичко възможно в негово име.
— Предполагам, че си прав — каза тя. Замисли се, разтревожена какво точно знае или подозира Фалън за нейната степен по скалата на Джоунс.
— Фалън фалшифицира досието ми, за да не бъде установена степента ми — каза Лутър. — Искаше моите способности да не се оповестяват. Но как, по дяволите, си успяла да регистрираш по-ниска степен на таланта си?
— Защо мислиш, че съм го направила?
— Защото виждам обхвата на енергийните ти вълни — каза той тихо. — Усещам ги. Уверен съм, че ти не си седма степен.
Не беше толкова лесно да му обясни това.
— Разказах ти, че майка ми почина, когато бях на тринайсет, малко преди да бъда подложена на тестовете в Обществото. Бях сирак и попаднах в системата на социалните грижи, където никой не беше чувал за Обществото „Аркейн“. Истината е, че не бях тествана, докато не кандидатствах за работа в Бюрото по генеалогия. Тогава вече знаех как да контролирам таланта си. Не беше сложно да ги заблудя и да се окажа седма степен. Нали знаеш каква е реакцията на хората в Обществото, когато някой е девета или десета?
— Определено. Смятат, че сме неестествени творения на природата. А всеки от нас заставя обикновените хора да нервничат. Е, каква степен си всъщност? Десет?
Тя се изкашля.
— Девет.
— Не говори глупости. Би трябвало да видиш аурата си. Пулсира невероятно силно. Ти си повече от десет, нали?
Това беше вярно.
— Да.
— Също като мен.
Тя въздъхна.
— Скалата на Джоунс достига десета степен.
— Само защото не са открили начин да измерват психичната енергия, превишаваща тази точка. Затова слагат проклетата звездичка. Мислиш ли, че Фалън Джоунс се е досетил за достоверността на степента ти?
— Не предполагах до тази сутрин. — Тя отпусна ръцете си. — Сега не съм толкова сигурна. Като имам предвид природата на неговия талант, навярно е отгатнал, че съм с по-висока степен, отколкото е записано в досието ми.
— Ти си екзотичен талант — каза той убедено. — Също като мен.
Една тайна, заменена от друга. Както беше казал той, какво лошо имаше да признае тази истина пред друг силен талант, и то сходен с нейния. Беше облекчение да сподели с човек, който наистина разбираше за какво става дума.
— Да — каза тя и направи гримаса. — Но не харесвам тази дума.
— Екзотичен?
— Това е като някакъв евфемизъм за психично болен.
— Ти не си психично болна. — Той се доближи до нея. Бастунът му издаваше приглушен звук върху килима. — Според мен ти си необикновена жена, Грейс.
Тя се изправи и се обърна към него.
— Така ли?
Нова гореща вълна я обля. Той отново бе възбуден и наблюдаваше аурата й. Тя усети пулсациите на енергийното му поле. Сега знаеше какво означава това. Усещането бе невероятно интимно. Той вижда истинското ми аз — помисли си тя. — Единственият мъж, който някога го е виждал.
Лутър спря точно пред нея и се усмихна.
— Изглеждаш чудесно.
Тя се засмя. Изпитваше някаква лекота, но и много силно сексуално напрежение. Беше готова да поеме риска. Да живее за момента.
— И харесва ли ти това, което виждаш? — Боже, тя флиртуваше с него!
— Много. — Той докосна бузата й. — Никой досега не е разбрал, че манипулирам аурата му, камо ли да ме спре.
Тя затаи дъх, но не се страхуваше. Предпазливо докосна с върховете на пръстите си голите му гърди. Не усети нищо, освен топлата му кожа и гладките силни мускули. Предишната вечер случилото се не беше случайност. Тя наистина можеше да го докосва без болка. Притисна дланта си към тялото му.
Усещаше силната, насочена енергия на неговото желание, което я обгръщаше като мощна, а може би и опасна вълна. Но вече не се тревожеше.
— Не ми казвай, че те привличам само защото не можеш да ме манипулираш — каза тя.
Усмивката му беше дяволита и секси.
— Също и защото си много страстна.
Тя примигна.
— Наистина ли?
Той премести бастуна си зад гърба й и хвана другия му край с дясната си ръка, затваряйки Грейс като в капан. Придърпа я към себе си и потърси устните й.
— Много, много страстна — каза той и я целуна.
От тези думи всичките й сетива пламнаха. Той я желаеше. Какво толкова, ако тя го привличаше, защото за него беше предизвикателство? Поне тя не го плашеше, така както плашеше другите мъже досега. Това беше голямо предимство. А и можеше да го докосва. Живей за мига!