— Особено като трябва да делят с тях парите и наследството му.
— Битката за наследството ще бъде още по-ожесточена, защото първото му семейство не е получавало това, което получава второто.
Той повдигна едната си вежда.
— Много внимателен любящ баща, който изживява втора младост?
— Да.
— Ами тя?
Грейс махна небрежно с ръка.
— Обичайната история, когато млада жена се омъжва за по-възрастен мъж. Тя го върши заради пари и обществено положение. Засега е доволна от сделката, която е сключила, но някой ден ще си намери любовник.
— Правиш предположения или наистина виждаш тези неща в аурата им?
— Не виждам подробностите. Разбира се, че в действителност не мога да чета мисли. Но мога да видя модели, теми, тоналности. Талантът ми позволява да тълкувам тези елементи и да правя някои изводи. Това е интуиция.
— Нищо чудно, че Фалън има нужда от теб. — Той се загледа в двете деца. — Но не мисля, че човек трябва да бъде екстрасенс, за да разгадае динамиката в това семейство. По-възрастен мъж, красива млада жена и много малки деца. Често срещан сценарий.
— Така е — съгласи се тя. — Но аз просто имам опит в тази игра. Да опитаме ли с друга маса? Някоя, където разликата не е толкова очевидна?
— Като игра ли го възприемаш?
— Измислих я още като дете. Нарича се „Съвършени семейства не съществуват“. Имам опит през годините. Покажи ми някое семейство, което и да е, и ще разбера какви са проблемите му.
Той закачливо каза:
— Изключителна си!
Руменина заля лицето й.
— Сигурно така звучи. Разбира се, това е реакция на самозащита. Когато бях малка, тази игра ми помагаше да не се чувствам толкова самотна от това, че нямам свое семейство. Взирах се и виждах напрежението и проблемите в семействата на хората. В един момент играта се превърна в навик за мен.
— По дяволите! Ти май си по-цинична и от мен.
— Не беше трудно. — Очите й проблясваха. — Ти си истински романтик.
— Как можа да го кажеш? — Сега той се почувства засегнат. — Липсва ми романтичен елемент, ако попиташ някоя от бившите ми съпруги.
Тя го погледна — отначало с изненада, а после със загриженост.
— Бившите ти съпруги не са те опознали добре, нали?
Със сигурност не ме познаваха толкова добре, колкото ти само след една нощ — помисли си той. Но прецени, че не е подходящ момент да говори за това.
— Според тях аз не ги разбирах — допълни Лутър. — Имаха право. И двата развода бяха по моя вина.
— Защо го казваш?
Той сви рамене.
— Защото е вярно. Като се връщам към миналото, мисля, че съм плашел и двете. Просто ми трябваше известно време, докато осъзная, че те се страхуваха от мен. И в двата случая около година.
— Съпругите ти бяха ли с паранормални способности?
— Не.
Тя кимна с разбиране.
— И ти си споделил тайната си след сватбата, нали?
Той усети, че го обливат топли вълни.
— Мислех, че ще ми е по-лесно да им обясня, след като са ме опознали по-добре. Но и в двата случая нещата се развиха по един и същи начин. В началото беше невероятно и после всичко се провали. Вярваха на слухове, разнасяни за мен от съпругите на колегите ми. Задаваха въпроси. Всеки път се опитвах да им обясня какво представлява парапсихичният талант, но това само влошаваше нещата. В крайна сметка решиха, че не съм странен, а съм психично болен. Че вероятно съм опасен за околните. И подадоха молба за развод.
— Сигурно нещата са се усложнили.
— Какво имаш предвид?
— Силата, каквато и да е тя, отначало ги привлича. Със сигурност са усещали твоята сила и са я намирали за възбуждаща, макар да не са разбирали какво точно е заинтригувало вниманието им. Но след известно време са се чувствали неловко, защото интуицията им е усещала, че си прекалено силен за тях. Чувствали са се заплашени, може би и малко стресирани, без да могат да обяснят защо. Помежду ви никога не е имало баланс на силите. А в неравностойните връзки винаги единият се оказва предаден.
— Така ли? А убедена ли си, че съм романтик?
— Видях го в аурата ти — каза простичко тя. — И в кариерата, която си избрал, разбира се.
— Разбира се?
— Не си станал полицай случайно и не е съвпадение, че сега работиш за „Джоунс и Джоунс“. Роден си да защитаваш и браниш.
— Истината е, че работя и като барман — опита да я предизвика той. Не му харесваше да бъде подлаган на детайлен анализ. Всъщност беше сигурен, че не му харесва. — Това как се вписва в твоята теория?
— Още не знам, но съм сигурна, че се вмества по някакъв начин. Кажи ми, мислил ли си някога да използваш услугите на агенцията за запознанства на „Аркейн“?