— Не. Много пъти съм чувал, че тези сватовници не се справят добре, когато трябва да намерят подходящ партньор за човек с екзотичен талант, който лъже за степента си по скалата на Джоунс. Прекалено много неизвестни и непредсказуеми неща има. А ти мислила ли си?
— Не — каза тя кратко.
— А била ли си омъжена някога?
Тя поклати глава.
— Не.
— Защо не?
Тя отвърна със закачлива усмивка:
— За разлика от теб аз не съм романтична.
— Лъжкиня. Мисля, че причината да не се омъжиш е защото си чакала Единствения.
— Да кажем, че съм била придирчива.
13.
Новопристигналите започнаха да се настаняват в ранния следобед. Лутър седеше до Грейс на широката сенчеста веранда на хотела. Вляво се виждаха басейнът и плажът в далечината. Вдясно бяха фоайето и рецепцията. На малката кръгла масичка между ратановите им столове имаше две чаши студен чай. Лутър четеше брой на „Уолстрийт Джърнъл“, а Грейс изглеждаше погълната от някакъв роман с меки корици, който си беше донесла. И двамата носеха слънчеви очила.
Мислено Лутър фантазираше, като в същото време наблюдаваше как пиколото разтоварваше комплект скъпи стикове за голф от багажника на една лимузина. Най-новият вариант на бленуването му бе, че двамата бяха на меден месец в Мауи и той, а не „Джоунс и Джоунс“, плащаше за хотела. Освен това фантазията изключваше наблюдение на заподозрян в убийство психопат.
Мъж и жена слязоха от лимузината. Веднага ги закичиха с хавайски огърлици от орхидеи и един младеж от персонала ги заведе до рецепцията. Лутър машинално ги погледна с другото си зрение. Мъжът изпращаше бързи зелени вибрации, подсказващи скрито раздразнение, което можеше да изригне, ако нещо го провокира.
— Тя е талант с ниска степен, свързан с интуицията й — каза Грейс, без да вдига глава от книгата. — Може би с трета степен. Достатъчно, за да си избере подходящ съпруг, който да е не по-малко амбициозен от нея. Ако трябва да обобщя, тя го е превърнала в това, което е днес.
— Мислиш ли, че тя подозира, че притежава парапсихични способности?
— Съмнявам се. Не на нужното ниво. Сигурно като повечето жени възприема интуицията си за даденост.
— Ами съпругът й?
Грейс продължи да чете.
— Той е подразнен.
— Да, това и аз го долових. Сигурно заради дългия полет и свързаните с него неудобства. Нещо друго?
— Съпругата държи юздите в тази връзка. Той знае, че тя е по-умна от него и че има нужда от нея, за да продължи да се издига в кариерата. Но това го принуждава да се чувства изпълнен с гняв и негодувание. Бих предположила, че той има любовница, която знае как да му въздейства и да го накара да се чувства силен.
— Много добре се справяш!
— Да. — Тя отгърна на следващата страницата. — Затова господин Джоунс ме изпрати на тази мисия.
— Не искам да развалям представата си за теб като вариант на Джеймс Бонд от женски пол, но не мисля, че това пътуване до Мауи може да се определи като мисия.
— Ти как би го нарекъл?
— Работа.
— Аз предпочитам мисия. По-вълнуващо е.
Той кимна.
— Нещата със сигурност бяха интересни през изминалите двайсет и четири часа. Няма спор.
Нова лимузина пристигна пред хотела. Разтовариха се още куфари и стикове за голф и нещо, което наподобяваше принадлежности за гмуркане. Лутър гледаше как пиколото бърза. Мъж с изискан вид, към четирийсетте, слезе от лимузината. Придружаваше го привлекателна червенокоса жена, приблизително на същата възраст, която изглеждаше, че прекарва голяма част от времето си по SPA курорти и в скъпи фризьорски салони.
— Давам шест месеца на брака им — каза Грейс спокойно. — Той е на средна възраст, на границата на кризата, и се нуждае от красива млада жена, с която да се хвали на приятелите си.
— Имат ли деца?
Грейс ги проучва няколко минути.
— Да. Сигурна съм, че той ще обясни на децата, че така е най-добре за всички.
— Права си — каза той. — Чудесно се справяш с тази игра. Обаче сигурно понякога е доста депресиращо.
— Предпочитам да не мисля за това. Аз съм реалист.
Той погледна корицата на книгата й. Илюстрацията показваше тъмния профил на жена с пистолет в ръка. Заглавието беше също толкова зловещо.
— Криминале ли е?
— Жанрът по-точно е романтичен съспенс — поправи го тя.
— Какво означава?
— Означава, че има романтика, а също и убийства.
— Харесваш ли такива книги?
— Да.
Той се усмихна.
— Нали каза, че не си романтичка.
— Не съм. — Тя премина на следващата страница. — Това не означава, че не обичам да чета романтични истории.
— Ами убийствата?
— Разкриват ги, защото главните герои са много умни детективи. Накрая винаги побеждават добрите.